„Periculum in mora!“, от латински – „Закъснението е опасно!“
Любима фраза на героите на Х. Сенкевич от романа „Потоп“
Думата „мораториум“ идва от латинския (дотук едва ли ще има изненадани) и буквално означава „закъсняване“, а в по-общ смисъл – „забавяне“, „отлагане“. Като се има предвид, че гласуваното тази седмица от парламента решение за мораториум цели да бъде отложено влизането в сила на нови цени на енергията, което трябваше да стане по закон от 1 януари, то може да се каже, че този път думата мораториум беше използвана до известна степен правилно.
Като първи съществен акт на 47 Народно събрание, мораториумът неизбежно стана основната политическа новина на седмицата, включително до степен да бъде главна тема на първото интервю на Кирил Петков (БНТ, „Панорама“). Това интервю по правило е казионно, т.е. трябва да е без голям натиск от интервюиращия към интервюирания, и така и трябва да бъде, и точно затова по правило го взема обществената телевизия. То има за цел да предостави възможност на новоизбрания премиер един вид да се обърне към нацията в донякъде по-свободна форма и да изложи как смята да управлява. Вместо това Бойко Василев се видя принуден от базовия журналистически стандарт да постави общо взето неудобни въпроси, макар и добре премерени, за да не са прекалено неудобни, и въпреки това видя се, че доста затрудниха министър-председателя. Такива са неолибералните времена, в които от курикулума[1] на университети дори от ранга и с традициите на Харвард, явно са отпаднали някога задължителни класически предмети като реториката. Подгответе се, уважаеми съграждани, види се, още много запъване, заекване и много, още много обли приказки, в които с много думи нищо съществено не бива казано, ще има да поемаме в бъдните седмици и месеци. Описаният традиционно казионен характер на интервюто на практика лиши водещия от възможност да бъде още по-остър, но този комфорт за всеки новоизбран, явно е, няма да продължи още дълго. А след като в един момент мораториумът стана „меморандум“, все още очакваме първо съществено изказване на Кирил Петков, което да не съдържа значителен и сериозен лапсус. Всичко това в интервю, което също така по правило е на запис, не само заради пътуването на премиера до Брюксел, но най-вече, за да може да бъде допълнително монтирано и максимално изчистено. Смятайте, ако беше на живо.
Медиите, естествено реагираха и понаситиха програмите си с гости по темата „мораториум“, но се видяха два проблемни момента: единият – тактически, а другият – стратегически.
Тактическият се изразява в това, че видяхме твърде малко представители на управляващите. Упоменатото интервю с Петков въобще не може да го броим, поради описания по-горе негов по-общ характер и факта, че темата присъстваше в него само поради нейната неизбежност. Извън това интервю от името на новата власт, единствено твърде неизвестната все още личност на председателя на набързо сформираната временна парламентарна комисия се мерна в един от съботните сутрешни блокове. Прекалено слабо като количество участие по толкова съществен въпрос. За обикновения зрител и слушател не стана ясно на какво се дължи отсъствието на съществено управленско медийно участие. Крият ли се управляващите? Избягват да заемат публична позиция ли? И ако е така – защо? Нямат обща позиция в коалицията и ги е страх, че всяко изказване може да я дестабилизира? А може би медиите ги саботират? Нарочно канят основно опоненти, дори в лицето на Румен Овчаров (БНТ, „Денят започва“ в събота сутрин), който уж им е от коалиционните партньори, пък тежко разкритикува мораториума? При всички положения отсъствието на участие на по-сериозни фигури от управлението, включително на ресорните министър и вицепремиер, е твърде явно и медиите дължат обяснение защо се получи така.
Стратегическият проблем се състои в това, че мораториумите са по принцип оръжие на популизма и оттам – инструмент на опозицията. Играта с мораториумите винаги досега (с едно изключение, но нека не се отклоняваме) е била и би трябвало да бъде следната. Опозицията взема дадена тема и я описва във възможно най-катастрофични краски. Нужни са действия незабавно, даже вече сме закъснели! Ако още днес не спрем, не отложим действието, не суспендираме, държавността, икономиката, стандартът на живот, световният мир, ако щете, са в тежка опасност. Усети ли място, където може да изненада – „Мора-тора-тора-ториум[2]!!!“, започва да крещи опозицията. „Днес! Сега! Веднага! Утре ще е късно да правим „закъснения“!!!“ На тази истерия се очаква управляващите да отговорят хладнокръвно, че положението въобще не е така критично, както го описват опозиционерите и че властта е напълно способна да се справи и без да предприема крайни и извънредни мерки. Тук управляващите би следвало да развият и подробни аргументи, че със свое решение парламентът не може да отменя установения в законите ред. Че си има процедура за това, опозицията да бъде така добра, да не си спестява работа, а да внесе законопроект, който да мине и през съответното обществено обсъждане.
Това, което не чуваме в медиите, е коментар на факта, че тази година за първи път имаме два мораториума, приети с широка парламентарна подкрепа. И ако първият беше инерция на опозиционния инстинкт на БСП, в условията на ГЕРБ като все още първа политическа сила след редовните избори през април и Борисов като все още премиер, макар и в оставка, то този от миналата седмица вече е нещо съвсем друго. Много беше коментирано как от ГЕРБ били сложили динена кора, а пък ПП и партньори се били хлъзнали на нея, но всички тези коментари бяха по-скоро в конкретиката на въпроса за цените на енергията и как мораториума ще се отрази пряко на състоянието на енергетиката. Темата, която не се поставя, а би трябвало да е основна и водеща, е – започва ли отново в българската политика ера на произволно суспендиране на законите (по този начин, непряко – и на Конституцията)? В случая мораториумът де факто временно суспендира приложението на Закона за енергетиката и отнема правомощия на органа, на когото е възложено изпълнението на закона (следователно – това е орган на изпълнителната власт) в лицето на КЕВР, което по повод на първия тазгодишен мораториум Конституционният съд вече каза, че е недопустимо и е в разрез с Конституцията. С оглед на пълната липса на каквото и да е разкаяние у Кирил Петков за предходното му конституционно нарушение, въпросът със спазването на установения у нас конституционен модел от оглавяваното от ПП ново управление, е въпрос с особена важност.
Притеснително е, че медиите, по съображения за целесъобразност, произтичащи от това, че е ясно на каква позиция е преобладаващото общественото мнение, когато иде реч за „замразяване“ на цените на енергията, не обръщат необходимото внимание на това, че управляващото мнозинство за първи път се поддаде на изкушението да одобри предложен от опозицията мораториум, при това като най-първи акт по същество на парламента, преди още да има приет дори един закон, и по този начин потенциално наруши Конституцията. А времето да бъдат обсъждани тези неща е сега, после ще бъде късно. Ах, тези медии! – нима искат да потвърдят лафа, приписван на различни от съседните ни народи – я на сърбите, я на турците: „Да му имам акъла на българина, дето все му идва със закъснение!“, ще рече, че разумът все ни идва мораторно.
[1] От латински, буквално – „състезание“; в модерния английски език се използва в смисъла на учебна програма, особено за университетите.
[2] „Тора-тора-тора!“ е кодовата заповед, използвана от японските имперски военновъздушни сили като сигнал за започване на нападението над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. при условията на постигната пълна изненада на американския флот.
