„А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.“
Матей, 15:13 – 14
Един призрак броди из кулоарите на парламента. Призракът на зеления сертификат, който ще позволите да означим като ЗС. От откриването на 47 НС, няма интервю с депутат, а от „Още от деня“ по БНТ този петък – и с евродепутат, в което въпросът „Трябва ли да се изисква депутатите да имат ЗС, за да могат да влизат в парламентарните сгради?“ да не бъде зададен и на него да не бъде специално наблегнато. В началото отговорите бяха уклончиви. Дори младият председател на Народното събрание Никола Минчев, в първото си интервю за бТВ отпреди седмица, смотолеви нещо от рода, че парламентарната сграда не била точно публично място (тъй бе, колега, това ли успяхте да измислите от висотата на десетилетния си опит в една от водещите адвокатски кантори?!), та затова не можело за нея да важи изискването за ЗС.
Скоро обаче стана ясно, че медиите няма да изоставят тая работа и въпросът ще продължи да бъде задаван, което принуди основните играчи да заемат по-твърди позиции. Първи крак провлачи Мартин Димитров от ДБ, който в пряко предаване в сряда сутринта, категорично заяви, че ЗС следва да са задължителни и за парламента. Това принуди ГЕРБ, чиято уклончивост до този момент беше обоснована с „ние всички си имаме сертификати, поради което това не е въпрос за нас“, да заемат категорично опозиционната позиция: за да има равенство, нека изискването за сертификат отпадне универсално – да няма нужда от показване на ЗС нито в парламента, нито никъде.
Така стигнахме до една доста забавна ситуация, която произтича от факта, че медиите, които на практика единодушно и без изключения, са апологети на сертификатите, явно си бяха повярвали, че освен за „Възраждане“, въпросът е реторически и никой не би посмял да каже нищо друго освен: ама как, разбира се, че ЗС трябва да се прилагат както навсякъде, така и в Народното събрание. Последната теза сама по себе си е силно спорна.
Тезата е спорна, защото въпросът за ЗС е политически въпрос, а парламентът в една република е затова – в него да бъдат обсъждани спорните работи и да бъдат приемани решения по политическите въпроси. За тази цел вътре в Народното събрание следва да присъстват представляващите различните гледни точки. От защитниците на, да я наречем – противоположната гледна точка, т.е. тези, които смятат, че ЗС не следва да са задължителни, не би могло да се изисква самите те да има сертификат, за да участват в дебатите. Последното е така, защото това представлява форма на циркулярна дискриминация, при която от демократично избрания представител, за да може той дори да се изкаже по даден въпрос, се изисква да извърши точно онова, което е същината на въпроса и срещу което този представител застава. Това е класически параграф 22 – за да може да твърдиш, че ЗС трябва да бъде отменен, първо трябва да покажеш, че имаш ЗС, което е пълен абсурд. Силно се надявам в някое недалечно бъдеще да не се окаже, че народен представител, който е избран, за да се противопостави на масово наложено (по препоръка на СЗО и с доклад на държавния здравен инспектор) изискване за обрязване, да не би могъл да влезе необрязан в парламента. „Обрежете се първо, г-н депутат, като това законът, който предишното статукво прие да се изисква от всички, и Вас Ви избраха точно, за да застанете против досегашните работи на това статукво! Обрежете се първо, пък тогава заповядайте в пленарната зала, за да се изкажете, че това с обрязването е малко тъпо!“ Звучи абсурдно, нали?
И така стигаме само до два възможни варианта.
Първо, или Народното събрание наистина е едно по-специално място, даже може да се каже – най-специалното публично място в цялата държава, и поради това някои неща, които важат за кварталната кръчма, за чалготеката, че и за мола, поради необходимостта да се гарантира демократичното участие на всички гледни точки, не могат да важат за парламента. Или пък Народното събрание е място като всяко друго и там трябва да важат същите правила като навсякъде. Ако е второто, добре, обаче тогава пак по необходимост, за да не възпрепятства дадено изискване участието на народни представители в работата на парламента, особено на онези депутати, които се противопоставят на същото това изискване, то тогава това изискване следва да отпадне за всички – за да важат правилата еднакво. Тук е моментът да посочим, че равенство и еднаквост не са едно и също нещо, но този въпрос ще го доизбистрим някой друг път.
И сега, нека приемем, че ЗС са наистина полезни и изискването за тях спасява човешки животи, кажете ми тогава кое е по-разумно, включително и за да осигурим демократичността на държавното управление такава, каквато трябва да бъде. Да рискуваме здравето и живота на всички граждани, като отменим ЗС спрямо всички? Или да рискуваме само тези на депутатите, като им позволим само на тях да се събират без да показват заветното сертификатче? Защото друг вариант няма. Защото иначе просто е крайно време да спрем да лицемерничим и да го зачеркнем най-накрая тоя парламент, да я зачеркнем тая демокрация и да се върнем в „светлото“ минало на тоталитаризма.
Да се върнем на факта, че колкото повече се натяква въпросът, толкова повече май в парламента започва да се оформя мнозинство, което клони към идеята сертификатите да отпаднат за всички, за да спрат най-после медиите да нагнетяват излишно напрежение. Медиите забравиха нещо много важно и то е, че тезата никога не е била „сертификатите – еднакво задължителни за всички“. Напротив, лозунгът, по мои спомени, за първи път беше лансиран от Ричард Алибегов[1], с цел да бъде обосновано защо спрямо заведенията и другите търговски обекти НЕ трябва да бъде в сила изискването за ЗС. „Щом не ги изисквате от собствените си чиновници, не ги изисквайте и от нас!“, това винаги е била тезата зад еднаквото прилагане на сертификатите и всички други мерки, които ги предхождаха.
И резултатът от настойчивите медийни въпроси е вече налице. „24 часа“ ни съобщава весело, че в с. Пороище, Разградска община, вече има заведение, наречено „Парламента“, в което собственикът е обявил, че се влиза без маска и без сертификат. Но така става като задаваш недообмислено не особено умни въпроси, единствено с тънката мисъл да натопиш ония лошите депутати и на техен гръб да се изкараш много готин. Ах, тези медии, този път, че ще избодат очите вместо да изпишат веждите, беше предизвестено, но така става когато слепи водят слепците.
Изображение: БНТ
[1] Това име винаги ме е впечатлявало изключително. На мен ми звучи като достойно само за потомък, произхождащ пряко и едновременно от Ричард І Лъвското сърце и от неговия архивраг (с когото обаче изключително са се уважавали взаимно) по време на Третия кръстоносен поход Юсуф Салах ал-Дин ибн Аюб, известен в европейската култура като Саладин. Жалко, че Лъвското сърце е умрял бездетен…
