Няколко са основните теми в българските медии през последните седмици: китайският вирус, политическата криза, изборите и бъдещото управление на страната, трагедията с македонския автобус и огнището от менингит в детска градина.
На този фон, дали за да внесат разнообразие в новинарския поток с цел да не отегчат съвсем драгия зрител и да не изгубят вниманието му, или за да борят конкуренцията с „оригинално” съдържание, телевизиите отделят ефирно време и за собствени теми, които превръщат в централни, като им посвещават обстойни репортажи, макар да става дума за неособено съществени събития.
Преди няколко дни в сутрешния си блок НоваТВ излъчи репортаж, отличаващ се с интересен журналистически подход, смесица между реалити предаване и рубриката на БНТ „Частен случай”, посветен на нова измама сред пенсионерите – жени, представящи се за куриери и за цветарки, влизат в домовете на възрастни хора, за да ги оберат. Вероника Димитрова разказва историята на две от жертвите, в чието жилище в центъра на София за беда на мнимата цветарка имало камери, записващи и звук. На записа виждаме как „цветарката” се разхожда из дома на жертвите и прибира разни дреболии в джоба си, докато неколкократно сменя версията за това как е попаднала там, както и сумата, която се предполага, че ѝ дължат. От сина на едната от пострадалите научаваме, че майка му, въпреки че си е дала сметка, че става въпрос за измама, се е принудила да даде исканата сума, за да накара шарлатанката да си тръгне. Репортажът продължава около седем минути, което е половин документален филм, а в края му господинът споделя, че за него доброто развитие ще бъде не полицията да залови измамницата, а хората да бъдат предупредени и да имат едно на ум, след което водещият Виктор Николаев моли други пострадали, които имат кадри, да ги изпратят на телевизията. По-късно почти половината репортаж е повторен в централната емисия новини, за да разберем, че обирджийката е била арестувана. Материалът не съдържа никаква сензация, а представя нова версия на добре позната измама. Това, което прави най-силно впечатление на политически (не)коректния зрител, е, че НоваТВ – вероятно поради пропуск – не цензурира думата „циганка”, използвана от интервюирания, докато самата Димитрова в нито един момент не споменава етноса на извършителката.
Впоследствие темата е подхваната от „24 часа”, на чийто сайт почти дословно е препубликуван текстът от сайта на НоваТВ. Същият е случаят с „Дарик” и с „Пик”. Останалите сайтове, отразяващи новината, са малки и неособено популярни.
Темата за престъпните схеми, чиято целева група са възрастните и/или лековерните хора, безспорно е сериозна и е необходимо да ѝ се отделя медийно внимание, за да бъдат предупредени потенциалните жертви. За тази цел обаче е предостатъчен кратък репортаж в централната емисия новини, особено при положение че този вид измами се вършат от години и хората вече би трябвало да имат основни познания за това как да ги разпознават и как да реагират. Отделянето на цели седем минути в сутрешния блок на подобна история говори за известни дефицити от страна на медията. Зрителят остава с впечатлението, че работещите там журналисти нямат или капацитета, или желанието, или и двете, за да се занимават със сериозни разследвания, а залагат на лесното и сравнително безопасното, имайки предвид, че едва ли съществува опасност авторът на репортажа да бъде подложен на репресии и/или да стане жертва на отмъщение заради него.
Не така биха стояли нещата, ако даден журналист се осмели да разследва финансирането на някое от многобройните чуждестранни НПО-та, за какво се харчат наливаните в тях пари и има ли политици и кои са те, обвързани с тях и обслужващи чужди интереси. Други теми, свързани с първата, към които медиите посягат трудно, са например провалът на българското основно и средно образование и факторите, които го обуславят, да не говорим за подмолно прокарваната индоктринация на децата, както и провалът на интеграцията на едно определено малцинство и многобройните последствия от него, квалифицирани обикновено като „културни особености”. Къде-къде по-безопасно е да направиш драматичен репортаж за мнима цветарка, отмъкнала шейсет лева, без да споменаваш етноса ѝ, вместо за поредния дядо, убит за пет-десет лева от някой НПО питомец.
снимка: нова тв
