Единствената разлика между смъртта и данъците е, че смъртта не става по-лоша с всяка следваща сесия на парламента.
Уил Роджърс, американски актьор
През лятото на 2013 г. поради обстоятелства, които е излишно да споменаваме, се намирахме на вечеря в една компания с 60-годишния германец Макс. Седмица-две по-рано германският Християндемократически съюз (ХДС) не беше успял да спечели мнозинство на редовните избори и Ангела Меркел водеше тежки преговори със социалдемократите, за да оглави за трети път като канцлер ново, но този път широко коалиционно правителство. У нас протестите срещу кабинета „Орешарски“ бяха в разгара си, а наша милост беше все още участник в активната политика. Така в един момент неминуемо повдигнахме пред Макс темата какво мисли той за политическата ситуация в Германия. Отговори, че никак, ама никак не е доволен. Бил гласувал за ХДС, защото предизборната им програма предвиждала намаляване на данъците. А сега не само нямало държавните берии да намалеят, ами се очертавало социалдемократите да договорят вдигане на ставките.
Останах много впечатлен от разговора си с Макс и от това как разсъждава германският избирател. Разбира се, че един човек не е представителна извадка, но нещо ми подсказва, че във Федералната република повечето граждани решават за кого да гласуват именно по посочените критерии, а не по това кой колко е млад, симпатичен, с вид на Крали Марко или с послания на месия. Не, за германеца по-важно от всичко са следните два въпроса: а) колко дълбоко ще му бръкне държавата в джоба и б) какво ще прави тя с парите, които измъкне оттам. От двете обаче първото е по-важното в сравнение с второто, защото държавата събира пари под формата на данъци, именно за да прави политики с тях. Съответно никакви политики не са възможни, ако не се предхождат от споменатото бръкване.
У нас в последните 10-тина дни беше проведено нещо невиждано и нечувано – следизборна агитационна кампания под формата на онлайн излъчване на преговорите за онези политики, около които досегашните антистатуквъри ще се обединят като общи за тях и непротиворечиви, за да формират бъдещото статукво. Форматът е толкова иновативен, че сякаш медиите бяха хванати неподготвени и не можаха добре да реагират на него. Какъв е в крайна сметка смисълът да отразяваш, коментираш и разпитваш участниците в нещо, което всеки желаещ може да следи в реално време?
По правило, откриването дали на изцяло ново Народно събрание, дали само на нова парламентарна сесия, е апетитен хепънинг за медиите и първото заседание на 47 НС в петък не прави изключение. Като нещо познато, това даде шанс на медиите да се върнат „в играта“, съответно бяха организирани извънредни удължени сутрешни блокове с поканени коментатори, които да вдъхнат смисъл в това, което отрано сутринта правеха репортерите – пусии, както пред „парадния“, така и пред „задния“ вход на парламента. Само от описаното става пределно ясно, че в така организираните сутрешни формати не се чу абсолютно нищо значимо, нищо от онова, което от историята с германеца Макс разбрахме, че трябва да ни интересува най-много. Форматът „коментар в реално време“ обаче и без това си е малко профански. Така остана да видим как се справиха трите основни телевизии в своите коментарни студия в петъчната вечер и през уикенда.
Важните лица в случая, разбира се, са Кирил Петков и Асен Василев. И трите телевизии успяха да си ги осигурят, като Василев беше гост на БНТ и „Панорама“ в петък вечер и на „Събуди се“ в „Нова“ събота сутринта, а Петков, както „Ах, тези медии“ вече писа, отбеляза участие в неделната сутрин в бТВ. Само едно от тези три предавания засегна сериозно и задълбочено темата за бюджета – в светлината на какви данъци ще събира новото правителство и как ще ги харчи. При това за огромно съжаление, макар да беше упоменат и на трите места, това се случи едва във втората част на трите интервюта. Приоритетни за публицистите Бойко Василев („Панорама“), Мария Цънцарова („Тази неделя“, бТВ) и Марина Цекова („Събуди се“), се оказаха дребнотемия и злободневни интриги. Като че да се бяха наговорили (или под формата на директно плагиатство от страна на „Нова“), интервютата с Асен Василев в БНТ и събота в „Събуди се“ започнаха с идентичния и изключително „важен“ въпрос щял ли новият парламент да изкара мандата си. Продължението и на двете предавания премина през интригата защо Корнелия Нинова не е станала председател на Народното събрание и щяла ли тя да бъде министър, колко щели да са министерствата, каква щяла да е формулата на разпределението на местата в тях и т.н. Участието на Кирил Петков в бТВ се различаваше единствено по това, че той очевидно не се чувства комфортно в новата си роля, поради което се получи едни дълъг, скучен и изпълнен с много заекване разговор, в който не беше казано абсолютно нищо значимо. Освен, че Петков отново, лежерно и с вид на „ами аз не знаех, че това не е ОК“, наруши закона като направи директна реклама на верига заведения за бързо хранене. Лично аз сериозно вече се чудя наистина ли Петков не знае азбучни законови правила, като това, че в деня на изборите не казваш номера, за който си гласувал, а в пряко предаване не назоваваш директно търговски марки, или просто харвардският възпитаник много успешно се прави на наивен и невинен като детенце, докато всъщност много добре осъзнава какви ги върши и го прави дори с известно задоволство от собствената си театралност. Ако е второто, определено българският народ успя да сложи на премиерския пост най-големия тарикат досега.
В крайна сметка в „Панорама“ въпросът с бюджета беше споменат само по интригантската линия правило ли било служебното правителство сечено на ПП, като внасяло собствен проект. В бТВ темата беше изговорена дежурно, като бързо беше преминато към някаква друга злободневност, която така и не можах да запомня. Единствено в „Нова“, където разговорът тръгна отново по упомената интригантска линия за проекта на служебния кабинет, Марина Цекова след това захапа и зададе всички важни въпроси, като в резултат станаха ясни онези неща, които основно вълнуват германеца Макс, и по мое мнение би следвало да вълнуват всеки, който желае да стигне неговия стандарт на живот. И така, поетите от новия финансов министър ангажименти са следните:
1) Основните данъци няма да бъдат вдигани;
2) Някои от данъците ще отпаднат – основно вече обезсмислени такива, като данъка върху лихвите от депозити, каквито вече и без това общо взето банките не плащат. Заявка за отпадане на т.нар „данък уикенд“ за ДДС за ползване на фирмени активи (напр. автомобили) за неработни цели (напр. през уикенда, оттук и прякора на данъка);
3) Категорично е била отхвърлена идеята за прогресивен данък върху доходите, като от ПП отишли лично на „Позитано“, за да обяснят на БСП, че тая няма да я бъде;
4) Същевременно се предвиждат увеличение на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход, което по същината си представлява вдигане на осигурителните вноски, като без да бъде пипана ставката, бива увеличавана базата, от която се изчисляват вноските. Като се има предвид, че осигуровките като размер са основната част от бюджета, то в крайна сметка става ясно, че новото правителство ще иска да събира повече пари от гражданите, като тежестта на публичните задължения скача;
5) съответно се хвърлят обещания за множество нови социални разходи – вдигане на пенсиите, вдигане на майчинските, на детските, ваучъри за детски градини и още много други.
Защо въпросът за данъците и бюджета да е по-важен от това дали Корнелия ще е министър и на колко министерства ще успеят да раздробят съществуващите сега 17, че да има достатъчно за всички мераклии на клона? Ами защото отговорът му показва каква ще да е продължаващата промяна. По-високи (номинално, чрез косвени хватки) данъци и по-високи социални разходи означава, че промяната е в посока ляво. Така изясняването на този въпрос би дал възможност на медиите следващия път да попитат министър-председателя това, което се кани да причини на бизнеса чрез инструментариума на държавната принуда, би ли си го самопричинил на собствената си компания. Защото не е редно да правиш на държавно ниво това, което не би направил в собствената си „къща“. Това за мен и за германеца Макс е по-важно, и жалко ще бъде, ако за медиите продължава да е по-приоритетно чии задни части ще търкат двадесет и n-тото министерско кресло. Ах, тези медии!
Изображение: Nova.bg
