БНТ съхранява паметта на България

Емил Кошлуков завършва английска гимназия в Пловдив през 1985 г. и влиза в казармата, но е осъден на 6 години затвор за опит да предизвика бунт. През 1988 г. е освободен предсрочно. През 1989 г. е приет за студент в СУ „Св. Кл. Охридски“, където по негова инициатива се създава първото Независимо студентско дружество. Участва като делегат на СДС и водач на студентите на Националната кръгла маса през 1990 г.

При пожара на Партийния дом е набеден, че е участвал в подпалването, отнемат му и международния паспорт, успява да се прехвърли в Белград, а от 1991г. е в САЩ, където завършва политология. През цялото време активно сътрудничи на президента Жельо Желев, а през 2001г. година се присъединява към НДСВ и става депутат. От 2005г. е водещ и продуцент на различни предавания. От 2019г. е Генерален директор на БНТ и председател на УС.

Виктория Георгиева: Освен в Държавната телевизия, сте работил и в частни медии. Какво от тях ви липсва в БНТ?

Емил Кошлуков: Обществената медия в България и в цяла Европа (в Америка примерът е по-различен) има функции, възложени от законодателя по закон, които функции частните телевизии не изпълняват. Тя  трябва да обръща внимание на абсолютно всички групи в обществото, особено на малцинства, които са по-трудно представени в частните телевизии, да произвежда съдържание за целеви аудитории. В БНТ например има предаване за хора с увреден слух, което няма да направи друга телевизия, защото тази група не представлява интерес за рекламодателите.

При частните медии има съобразяване с пазара и с рейтингите – от тази гледна точка работата им е много по-отговорната и динамична, защото те рискуват заплатите  си, ако се провалят. Обществената телевизия има комфорта да не се съобразява с рейтингите, но това също поражда проблеми, защото води до инертност и убеждението, че едва ли не е необходимо да ни гледат. Откакто съм в БНТ се старая да накарам колегите да се интересуват от рейтингите и да правят добре всички продукции, независимо за коя аудитория са предназначени. Поради тази причина, към днешна дата абсолютно всички предавания получават всекидневно разбивката от пийпълметрията – не само колко хора ги гледат, а с какъв профил са, на каква възраст, от какъв пол, с какво образование. Това е една от промените, която се радвам, че съм помогнал да се случи в БНТ.

В.Г.: Как изглежда балансът между популярното и полезното в БНТ, имайки предвид статута и ангажиментите на медията като обществена и национална такава? Какво е съотношението между функциите на обществената телевизия да информира, да забавлява, да образова и да възпитава?

Е.К.: Полезното може да бъде популярно, както и обратното. Давам пример – може да бъде направен филм за Ковид, който освен, че е информативен и безспорно полезен, може да бъде гледаем. Трябва да се съчетават тези две неща – аудиторията със съдържанието. Най-добрият пример в това отношение е Би Би Си – най-голямата и най-мощна обществена телевизия. Но това важи и за френските, италианските, дори сръбската обществена телевизия – в класациите на страните си обществените медии обикновено са на едно от първите места и даже се конкурират помежду си, защото работят професионално и качествено.

В.Г.: От септември стартира и новата програма схема на БНТ, а предаванията в нея се радват на голям зрителски интерес – можем ли да кажем, че телевизията става все по-конкурентна на другите от „голямата тройка” БТВ и НоваТв?

Е.К.: Да. В публицистиката, особено новините в 18:00 часа, но и централната емисия в 20:00, както и предавания като „Още от деня”, „Денят започва с Георги Любенов”, Сутрешният блок – при всички тези предавания имат растеж, а при някои е огромен – до 40% ръст на аудиторията. Коментирам данните от пийпълметрията, която и за трите телевизии е еднаква.

Това се дължи на няколко фактора. Първият е новият тип програмиране. Най- голямата сложност в една телевизия е да се направи линейната програма, така че тя да задържа аудиторията и да няма сривове в гледаемостта между различните продукции. Най-простият пример е, че не може да се пусне сапунен сериал след футболен мач – едното го гледат жени, другото мъже, което означава, че зрителите на едната продукция няма да отидат в другата, а ще има спад на гледаемостта. Затова преподредихме предаванията в програмната схема, за да може да се съчетаят най-добре.

Вторият фактор е „традиционното” програмиране. Зрителят е консервативен и иска да знае в кой ден и в колко часа какво гледа. БНТ направи програмирането чак сега, тъй като беше трудно да подредим предаванията, особено заради нашата мисия, която изисква да имаме различни продукции, които невинаги се вписват в общата схема.

Третият фактор е техническото преоборудване. Вече сменихме няколко студиа, предстои да го направим и с останалите, което направи БНТ още по-приятна за гледане. Променихме предаванията, раздвижихме ги тематично, сменихме „шапките” – всички тези технически неща, които са дребни и при зрителя минават за секунди пред окото, оказват съществено влияние. Фактът, че успяхме да въведем и съобразяването с рейтинга, създаде и вътрешна конкуренция.

В.Г.: Как живее истината в една телевизия? Обществената телевизия има ли по-особен ангажимент към истината?

Е.К.: Да, има, защото нейният ангажимент е разписан от законодателя в чл. 6 от Закона за радио и телевизия, който важи само за обществените медии. Той се прилага стриктно от регулаторния орган СЕМ и се следи буквално от цялата държава – от политици, които гледат дали няма изкривена информация, през регулатора, който също наблюдава внимателно обществената медия, до публиката, която очаква от БНТ друг тип представяне на информацията – балансирано, безпристрастно и равнопоставено. Чл. 6 ни задължава какво и как да представяме, така че при нас регулирането на това новините да е навременно, безпристрастно и обективно – това, което е основен принцип в журналистика, при нас е и законодателно изискване. Всъщност това помага на БНТ да стои много по-добре в канала на обективното отразяване. Ние не можем да си позволим да пуснем информация, която не е проверена, защото реакцията на зрителите ще бъде много по-тежка отколкото към частните телевизии. Това е възпитало в цялата дирекция „Информация” на БНТ рефлекси – журналистите знаят, че ако чуят новина, трябва да я потвърдят от друго място, да поискат мнението по темата и на двете страни. Правили сме фокус групи за новините в 20:00 часа, защото вече всички частни телевизии – и по света, и в България, изместват новините малко по-рано от – от 19:00 часа, и ми се искаше да преразгледам мястото на централната емисия. Но се оказа, че зрителят е консервативен и предпочита те да са в 20:00 часа. Второ, в анализа се оказа, че хората ползват новините на БНТ като „факт-чекинг” – след като са гледали частните медии, зрителите пускат нашата емисия, за да проверят какво казваме по същата тема – не толкова като информационна емисия, колкото като аршин за измерване на новината. Ето това е емпирично доказателство, че при нас истината е мерило.

В.Г.: Миналата година признахте, че расте натискът върху БНТ от политици, които ви се обаждат всеки ден. Ситуацията променила ли се е към по-добро или напротив?

Е.К.: Натискът не расте, нито намалява. Той винаги е бил такъв към обществената медия, защото масовото разбиране е: „Вие се издържате от нашите данъци, ние имаме право да ви казваме какво да правите”. Това предубеждение, че след като получаваме средства от бюджета може да ни бъде казано какво да снимаме, кога да снимаме и кой да снимаме, е съществувало винаги в България – такова нещо е абсурдно да се случи в друга страна. Това позволява не само на политици, но и на компании, и на граждани, да се опитват да определят редакционната политика. БНТ си е изградила дългогодишен рефлекс към този натиск и се справя отлично. Моят отговор на такива казуси е винаги един – „Сега ще проверя с колегите, ще изгледам материала и ако имаме пропуск, ще го коригираме”. В 90% от случаите ние сме били прави.

Част от задълженията ми като генерален директор е да се опитвам да обясня независимостта на телевизията на влиятелните хора в държавата. За да увелича разбирането за ролята на БНТ като обществена медия, трябва да увелича престижа ѝ като самостоятелна медия. Моята работа е да поема този натиск, журналистите дори да не разбират кой и за какво се е обаждал, и да могат да работят необезпокоявано, защото докато за мен едно такова обаждане е всекидневие, за колегите е стрес и следващ път биха си наложили автоцензура.

В.Г.: Каква е вашата равносметка за начина, по който държавната телевизия реализира единствения дебат между Румен Радев и Анастас Герджиков? В този диапазон това е и най-гледаното предаване в целия ефир.

Е.К.: Предаването беше гледано от близо един милион зрители. Такива дебати се правят трудно, особено за краткото време, което има между двата тура – регламента трябва да се уговорят с щабовете, а и от двете страни има условия. Според мен водещите се справиха много добре, което се вижда и от реакциите дни след това – отзивите като цяло са положителни. Естествено, че е чест и гордост за БНТ, че успяхме да проведем такъв дебат.

Тези дебати бяха гледани от 300 000 души на цифровите ни платформа от сайта и от приложението в телефона, както и от повече от 900 000 в ефир. Дори за традиционна телевизионна продукция като дебатите, вече една трета от българските граждани не пускат приемника, което говори за сериозна промяна на потреблението на консумация на телевизия. Ако ние изобщо искаме да имаме телевизии – това важи за всички, но ще говоря за БНТ, защото съм неин директор, трябва да се готвим за залязване на традиционния начин и качване на платформите.

В.Г.: Когато част от средствата за БНТ се осигуряват от държавния бюджет, това носи повече сигурност или повече рискове за медията? Как трябва да се финансира БНТ?

Е.К.: И двете. От една страна – знаем определената сума, с която ще разполагаме. Това дава гаранция, че имаме средства, докато частните телевизии нямат такава сигурност, при тях приходите от рекламата са много важни. От друга страна – начинът, по който се калкулира този бюджет – на час програма, не е напълно изяснен, но и позволява на изпълнителната власт да променя бюджета на телевизията по свое усмотрение, като най-фрапантният пример беше при кабинета Орешарски, когато БНТ беше орязана драматично. Това поражда несигурност – телевизията зависи от сметките на изпълнителната власт, които са направени по тяхно усмотрение, по някаква неясна тяхна методология. Поради тази причина общественият съвет предложи бюджета да се изчислява по категорична и ясна методология, предложена от нас и одобрена от СЕМ  –  да се пресметне колко струва един оператор, колко струва работата на режисьора, колко струва работата на техниката за това време работа, колко е токът за осветлението и т.н. Надявам се това да се случи, но истината е, че без значение кой е на власт, повечето финансови министри разбират нуждата от обществена телевизия и се опитват да не правят драстични намаления на бюджета.

В.Г.: Необходими ли са според вас промени в Закона за радио и телевизия?

Е.К.: В момента имаме дейности, които са много под пазарните цени и за заплатите, които предлагаме, не можем да намерим необходимите ни професионалисти.

Един от най-съществените моменти, по които работихме с последното редовно Министерство на културата, е цифровизацията на архива. Това е едно голямо перо в телевизията, което ще бъде и текуща дейност, но в момента е свръх належащо, защото ние губим национална памет поради това, че нашите архиви се разпадат и се унищожават. Те трябва да бъдат прехвърли на цифрови носители и да ги дигитализираме, а в момента нямаме средствата. Нека да обясня защо говоря за национална памет – съвсем скоро ние няма да имаме момента със световния рекорд при скока на Стефка Костадинова, нито посещението на Юрий Гагарин в Пловдив, нито първия митинг на опозиционните сили през 90-та година, нито филмите с Апостол Карамитев или Григор Вачков, Златният Орфей и много други. БНТ съхранява паметта на България – политическата, културната, икономическата, обществената. Всичко това, което ви изброих, но не само, е документирано единствено от нас, защото 40 години БНТ е била единствената телевизия. Ето това е базова тема – за опазване на паметта ни, която е свързана с опазването на архива на БНТ.

В.Г.: Като човек, който е бил изкушаван от политиката, липсва ли ви тя? Мислили ли сте някого отново да се върнете към нея?

Е.К.: Не. Двадесет години съм се занимавал само с политика, а ако включим и престоя в затвора, близо четвърт век. Това е достатъчно дълго време и ако съм искал или могъл да направя нещо в политиката, за тези години съм го постигнал. Разбира се, този опит ми помага навсякъде другаде – не само като знания и като натрупани умения, но познавам механизмите на държавата, което ми е от полза в сегашната работа. Последните 12 години, а ако броя и едно предаване, което водех в Евроком близо четири години, стават над 15 години, се занимавам с медии, животът ми се разви в тази посока, тук са моите познания.

В.Г.: Какви са тенденциите в правенето на телевизия?

Е.К.: В момента телевизионният пазар е силно фрагментиран, което е един от големите проблеми. Много трудно е линейната телевизия да направи продукция за цялата аудитория – предаване, което от баба до внуче ще застанат да гледат. В момента в един часови диапазон по-възрастните гледат сериал по телевизията, мъжете – мач на лаптопа, а децата са си пуснали нещо на айпада.

Вторият проблем е поляризацията. Обществото, не само в България, но и по света, е поляризирано – хората се карат и заради телевизиите, защото смятат, че не отразяват дневния им ред. Някои казват – няма достатъчно гей бракове в сериалите, няма филми с полицай, който иска да стане жена. Ние виждаме как това променя продукциите на големите видео доставчици. Това изискване медиите да отразяват само твоя светоглед, затруднява ефирните (линейни) телевизии да изкарат такъв продукт.

Третият проблем е програмирането на телевизията, породен от навлизането на цифровите устройства. Големите телевизии по света го решават с поредица от стъпки – нови продукции, ново съдържание, развитие на цифровите платформи. След пет години в България никой няма да гледа линейна телевизия, всички устройства ще бъдат смарт, зрителите ще следят какво се случва през приложението, ще си избират предаването, което ги интересува и ще превъртят на него. Това е може би най-голямата ми битка в телевизията и мога да кажа, че с усилията на колегите успяхме да вкараме БНТ в 21 век и в момента сме с няколко обиколки преди останалите телевизии. Интернет страницата ни в е в пъти по посещавана. На предните избори, които съвпаднаха с финала на европейското по футбол, прехвърлихме изборната нощ по БНТ2, защото по договор трябваше да излъчваме финала по основния ни канал и над 100 000 човека проследиха изборите на сайта ни. В момента имаме най-модерната апликация за телефон – bntnews, която в първите няколко месеца беше най-сваляното приложение на пазара. Ние сме единствената телевизия на Балканите и в Европа, която има и договор с Вайбър.

Нещо, което никой друг не предлага към момента, е опцията да си пуснете субтитри към новината. Тази иновация касае не само хората с увреден слух, а е улеснение и за хората, които искат да проследят някое предаване, но да заглушат говора на водещия. БНТ има текст към слово и слово към текст – това отново друга медия не го предлага. По този начин телевизията отговаря на новите консуматорски навици, но едновременно с това изпълнява и обществената си мисия да предоставя на цялото общество услугата по начин, който е удобен за него.

Вторият важен пункт, касаещ обществените телевизии, е групирането. БНТ няма финансирането на Би Би Си, нямаме продуцентска компания, която да произвежда продукция. Но в партньорство с други обществени телевизии от съседни държави, можем на създадем общ продукт. Така разходите ще бъдат поделени, резултатът ще бъде качествен, а крайната продукция може да бъде закупена от компания, доставчик на филми.

Трябва да помислим и за чужденците – към този момент в страната ни няма нито един медиен сайт, който да предлага информацията и на чужд език. Диаспората също е важен въпрос. Ние трябва да правим продукции за българите, но не само за тези, които живеят в страната, а всички по света, защото именно обществената телевизия е онази сплав, която удържа нацията единна. Обществената телевизия трябва да пази и традицията, което означава да е предвидила представяне и на традиционната за страната религия. Само при нас може да има религиозно предаване. И заради това БНТ е ценна.

В това време на намалени средства, обществените телевизии трябва да бъдат още по-гъвкави и да търсят нови подходи, защото иначе пазарът ще ни убие.

Снимка: БНТ.

Сподели:
Default image
Виктория Георгиева
Виктория Георгиева е изучавала журналистика, завършила е и „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на множество коментари в различни медии, включително в-к „Труд“ и „Трибюн”. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании. Интересува се от политика и история.