Как истината живее в медиите

Михаил Дюзев: С колегата Райчев посрещаме в студиото нашия колега Иван Стамболов-Сула. Добре дошъл. Това е най-краткото представяне, което мога да направя за теб, защото твоят блог е може би най-популярният в България: авторски, журналистически, публицистичен.

Иван Стамболов: Не сме го мерили, но да, радостна е популярността. Посещенията са няколко милиона вече.

Дюзев: За което разбира се имаш и няколко награди.

Стамболов: Така е.

Дюзев: Да кажем на нашите слушатели и зрители, че този медиен проект, сайт или как да го наричаме – новинарска агенция не е… Какво всъщност е „Ах, тези медии!“?

Стамболов: Харалан Александров го нарече мета медия. Както неправителствените организации имат мисия, така и ние имаме мисия и тя е да не пропускаме важно обществено събитие, обаче да не разглеждаме самото събитие, а неговия живот в медиите. Как се отразява, изкривява ли се нещо, манипулира ли се нещо, въобще основаваме се на убеждението, че демокрацията е упражняване на власт чрез взимане на решения, а пък решението е немислимо без информация. Всяко решение трябва да е информирано и вярвайки че хората не получават цялата информация, която им се полага, а само части от нея, то поне нека тези части да не бъдат деформирани. И бързам да кажа, че това не е медия за тричане на медии, както някои си мислят. Тъкмо напротив, тя е специализирана да гледа как живее истината и дори дали успява да оживее в медиите. Събрани са хора, не случайни хора, няма случайни автори. Ние съществуваме някъде от две-три седмици, нямаме месец още. Но вече имаме изключително богато и наситено, при това оригинално, съдържание.

Дюзев: Ами аз да ти кажа от два дни чета, отварям си, защото и това работя. Нали ми е много интересно да погледна отстрани всички колеги.

Стамболов: Хората, които работят в „Ах, тези медии!“, са утвърдени имена като автори и коментатори. Сред тях са Николай Облаков, Виктория Георгиева, Владислав Апостолов, да не пропусна някого… Димитър Петров и Димитър Стоянов също. Като външни автори са били д-р Любомир Канов, Любо Дилов, Людмил Кърджилов, д-р Ирена Тодорова.  Доста интервюта сме взели – Бойко Василев, Нора Клинтън, Мартин Захариев. Вече взехме от генералния директор на БТА, взехме от генералния директор на БНТ, предстои генералният директор на БНР, с което да затворим обществените медии. Взехме много интересно интервю с началника на отдел „Връзки с обществеността“ на Светия синод, защото това е една много важна и интересна територия, която слава богу се разработва добре – връзките на Църквата с медиите.

Дюзев: Можем ли да кажем че „Ах, тези медии!“ е в някакъв смисъл образователен проект?

Стамболов: Доколкото хората, които пишат за целите на това, което пишат, използват много информация въз основа на своята обща култура и на справките и проучванията, които добросъвестно и трудолюбиво правят за всеки материал, да, може да се каже, че е образователна медия, защото всеки материал съдържа много и конкретна информация. Ето например ако вземем последния материал на Владислав Апостолов за процеса срещу Кайл Ритенхаус в Съединените щати.

Дюзев: Е, това засега е и най-четеният материал в интерес на истината.

Стамболов: Така е. Как да не образователно! Ние тук бяхме лишени от тази информация.

Райчев: Добре. Всичките автори независими ли са? Честни ли са пред себе си?

Стамболов: Добър въпрос и отговорът за мен е много лесен, защото ги познавам всичките. Да, такива са. Искам да кажа, че това не е проект, който обслужва някого. Той е създаден от мен и от още един приятел. Ние сме рекламисти стари и си казахме: хайде, пък! Понякога ни дразнят някакви неща в медиите, дай да извадим по някой лев да направим едно такова нещо. Нямаме ангажимент към никого. А авторите ги познавам от други медии, те всички са колумнисти на няколко места и всеки от тях пише това, което мисли. Не съм чул на някого от тях някой да му е казал какво да пише, да му е задал тема и още повече пък интерпретация на тая тема.

Дюзев: Въпрос, който доста се коментира и дебатира между колеги и не само колеги: трябва ли една медия и ръководството ѝ ясно да заяви какви виждания има, да кажем, за развитието на обществото. Или най-допустим въпрос: трябва ли една медия да си каже, че е лява, друга, че е дясна.

Стамболов: Ами, разбира се! Първо, ако тази медия има такива виждания и ако тази медия е достатъчно кадърна, те си проличават, без да има нужда да ги декларира. Ако има мисия да прокарва някаква доктрина и не го крие, никой не се дразни. Страшно лицемерно е някой да каже: аз съм абсолютно безпристрастен, аз нямам мнение по въпроса. Всеки има мнение по въпроса. Но да заявиш позиция е даже редно. Как един политик – участник в политическата битка – да достигне до своите потенциални избиратели чрез медиите. Той дори може да им плати. Дори трябва да им плати. Но нека да им плати, за да кажат: ето този е много добър и неговата политика е добра, а не да казват, че опонентът му яде живи бебета. Добре е нещата да бъдат ясни и открити. Платѝ си, за да стигне твоето послание до публиката.

Дюзев: Горещата медийна тема от последните дни е отразяването на катастрофата на магистрала „Струма“. Ти имаш и текст по този въпрос: „Отразяване на катастрофи (Кратък наръчник за начинаещи журналисти)“.

Стамболов: Аз съм на мнение, че когато се случат такива катастрофи, медиите трябва с едно-две изречения да ги съобщят и толкоз: „Стана голям сакатлък“, да млъкнат и всеки вътре в себе си да каже: „Бог да прости!“ и там да оставят нещата, да продължат нататък. Всяко друго действие е глозгане на кокали: ама, какво казва съседът, какво казва съседката,ама четири ли били болтовете или не. Това е трупогризство някакво. Дразнещо е лицемерието.

Дюзев: На какво се основава този нездрав интерес към трагедията и това е само български феномен ли е?

Стамболов: Не, не, напротив. Никак даже не е само български. Основава се на много неща. Едното е институционално или служебно. Тоест, когато има кървища, някакво насилие, се предполага, че зрителите ще се лепнат на телевизора и тогава ще вдигнат гледаемостта и рекламодателят ще е щастлив. Това е единият мотив. Друг мотив за този нездрав интерес към трагедии е желанието за демонстрация на собствената доброта и възвишеност. Всеки журналист, който се ласкае от мисълта, че е нещо като лидер на обществено мнение, водач, някаква фигура, се стреми да покаже колко е морален и как скърби за скръбта на някого другиго, когото не познава изобщо.

Райчев: Ама другото нещо е, че тук вина имат и главните редактори на издания и сайтове. Когато те пратят репортера там и му дават задача: трябва да се върнеш с най-пикантните истории, да напишеш най-шокиращото заглавие. Така че не само репортерът е виновен.

Стамболов: Нека да сложим и трета точка: добросъвестният работник иска да се хареса на работодателя си и да осъществи неговите очаквания. Имаше един много смешен период за bTV, когато бяха казали, че тяхната гледна точка е човешката – някои малки истории, някакви такива неща, да сме близо до хората, те се преживяват заедно с нас и прочие. И тогава репортерът, ако трябва да отрази наводнение, то обува гумени ботуши и стъпва в най-дълбокото, без да има никаква нужда за това, без да има логика даже. Помня материал за боклука, когато репортерката беше влязла в боклукчийска кофа и със съдбоносно лице отразяваше оттам. Това е неискреност, която я хващат хората и им е смешно, а понякога дори отблъскващо.

Дюзев: В твоя текст от „Ах, тези медии!“, който цитирах, се казва, че репортерите се опитват да бъдат актьори на улицата, за да изглеждат, че съпреживяват дадена трагедия. Обаче не стават. Нали те не са актьори?

Стамболов: Не всеки човек става актьор.

Дюзев: Така е. Дай да продължим. Сега имаме много добри актьори, дай да вземем по редакциите един двама актьори за трагедия и събития.

Стамболов: Чудесна идея! Не знам обаче дали в НАТФИЗ има такива профили – трагически и комически актьори. Но мисля, че в медиите трагическите ще се търсят повече. Хайде да не са баш трагически, но драматически.

Дюзев: „Ах, тези медии!“ са на две седмици, така ли?

Стамболов: Хайде да кажем: на три. На първи ноември трябваше да тръгне, но тръгна с няколко дни закъснение, защото сайтът се забави.

Дюзев: Правили ли сте изчисления на колко време колко материал трябва да се качва, за да се поддържа интересът?

Стамболов: Да. Сега сам ще се прекъсна. Когато изреждах имената на авторите, пропуснах – и това е отвратителна грешка от моя страна – Мартин Табаков, който е главен редактор на нашата медия. За мен той най-добрият международен анализатор и коментатор в момента в България. Изключително добър, изключително перо, пише великолепно и заедно с това планира публикациите и координира всички автори. Той има заместник главен редактор в лицето на Виктория Георгиева и двамата се справят много добре.

Дюзев: Успех на „Ах, тези медии!“! Радвам се, че имахме възможност да дискутираме неща от кухнята, така да кажем. Иван Стамболов-Сула беше при нас. До скоро.

Изображение: Дарик Радио.

Сподели:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писане“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.