Отразяване на катастрофи (наръчник за начинаещи журналисти)

Дали съм нравствен изрод, „духовен кастрат“, дали съм „бял гущер“ като в онази повест на Павел Вежинов от 1977, която разказва за човек, напълно лишен от чувства и морал, човек с „инвалидизирана душевност – програмирана и кибернетизирана“, както се отзова критиката за това произведение? Сигурно съм такъв, защото когато стане нещастие като онова с македонския автобус, си мисля, че едно изречение в новините е достатъчно, после всеки от нас да си каже наум „Бог да прости!“ и да не се ровим като лешояди в мърша.

Но не би. Само за едно денонощие научихме, че по-голямата част от пътниците са родени между 1971 и 2004 година (надявам се скоро да научим и за по-малката част); и че до пет дни ще бъде сформирана работна група по настилката, пътните знаци, ограничителните системи и хоризонталната маркировка; и че виновни са Паскалев и Гагаузов от правителствата на Царя и Тройната коалиция обаче (според ГЕРБ) оставка трябва да подадат служебните министри на Румен Радев; и че „автобусът-ковчег“ е трябвало да бъде спрян от гранична полиция, тоест виновен е Бойко Рашков (оставка!); и че е много важно да се установи дали автобусът се е запалил преди или след удара в мантинелата (ами ако се е запалил по време на удара?); и че причината е дългият престой на турската граница; и че офертите на „Беса транс“ за екскурзии в Турция били евтини; и че имаше парчета гума на пътя…

NOVA създаде цяло специално направление:

От всички екрани надничат репортери с възбудени лица. Всеки иска да изглежда потресен и опечален, но не на всекиго се получава, защото по правило репортерите са изключително слаби актьори въпреки огромното си желание. По-слаби актьори са единствено фейсбук активистите, които изригнаха снимки със запалени свещи и други траурни сюжети, за да покажат в какво печално състояние се намират техните чувствителни, техните състрадателни сърца. Общественото мнение обича трагедиите, защото има за какво да клюкарства; „лидерите на обществено мнение“ обичат трагедиите, защото им дават повод да разкрият в пълнота красотата на своята душевност, да покажат морал, ангажираност и съпричастност и същевременно да порицаят онези, които ги показват в по-малка степен, с което да блеснат още повече.

Но не това занимава моята инвалидизирана душа и кибернетизирания ми ум. Ще ми се да се фокусирам единствено върху предаването „Още от деня“ на БНТ от 23 ноември вечерта. И няма да го анализирам, просто ще дам въпросите, с които водещата Надя Обретенова очерта най-важното по темата:

  1. Защо се стигна до тази „изключително голяма трагедия“ („Това е непозната по своите мащаби човешка трагедия”, каза заместник главният прокурор Борислав Сарафов. Уви, познати са и много по-мащабни, много по-ужасяващи човешки трагедии. От нас се иска само смирено да ги помним);
  2. Какво е състоянието на автобуса (вероятно се има предвид преди да изгори);
  3. Фирмата (Беса транс) има ли редовни документи;
  4. Хората при удара ли са загинали или от пожара (изключително важно обстоятелство, което масовият зрител има правото да знае);
  5. Какво е състоянието на АМ „Струма“ точно в този участък („нищо му няма на този участък“, отговори събеседникът Росен Рапчев от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“);
  6. Има ли компрометирани участъци (специално за случая научих, че „компрометиран участък“ си е редовен пътищарски термин, но така и не разбрах съвсем добре какво означава);
  7. Маркировката как е;
  8. Мантинелата по правилния начин ли е закрепена (има ли държавен орган отговорен за правилното закрепване на мантинелите и ако няма, кой ще понесе отговорността?);
  9. Това магистрала ли е или скоростен път (не е автомагистрала, както личи от знаците, и какво от това?);
  10. Има ли акт 16 за магистрала този участък (изключително важен, съдбоносен въпрос!);
  11. Има ли денивелация, която да подведе и обърка шофьора;
  12. Може ли мантинелата да спре автобус (а валяк?);
  13. Дали онези четири болта са на място или са само два;
  14. Време ли е по пътищата да се постави осветление?

За мен ключовите въпроси са два: за денивелацията и за болтовете. Тези въпроси напипват най-дълбоката същност на проблема. Ако сте млади журналисти и сега се учите как се правят тези работи, на всяка цена работете всеотдайно над своите въпросници, за да тържествува истината в умовете на вашите зрители. Та нали медиите са за това – да тържествува истината! Ах, тези медии!

Изображение: БНТ

Сподели:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писане“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.