Дали съм нравствен изрод, „духовен кастрат“, дали съм „бял гущер“ като в онази повест на Павел Вежинов от 1977, която разказва за човек, напълно лишен от чувства и морал, човек с „инвалидизирана душевност – програмирана и кибернетизирана“, както се отзова критиката за това произведение? Сигурно съм такъв, защото когато стане нещастие като онова с македонския автобус, си мисля, че едно изречение в новините е достатъчно, после всеки от нас да си каже наум „Бог да прости!“ и да не се ровим като лешояди в мърша.
Но не би. Само за едно денонощие научихме, че по-голямата част от пътниците са родени между 1971 и 2004 година (надявам се скоро да научим и за по-малката част); и че до пет дни ще бъде сформирана работна група по настилката, пътните знаци, ограничителните системи и хоризонталната маркировка; и че виновни са Паскалев и Гагаузов от правителствата на Царя и Тройната коалиция обаче (според ГЕРБ) оставка трябва да подадат служебните министри на Румен Радев; и че „автобусът-ковчег“ е трябвало да бъде спрян от гранична полиция, тоест виновен е Бойко Рашков (оставка!); и че е много важно да се установи дали автобусът се е запалил преди или след удара в мантинелата (ами ако се е запалил по време на удара?); и че причината е дългият престой на турската граница; и че офертите на „Беса транс“ за екскурзии в Турция били евтини; и че имаше парчета гума на пътя…
NOVA създаде цяло специално направление:
От всички екрани надничат репортери с възбудени лица. Всеки иска да изглежда потресен и опечален, но не на всекиго се получава, защото по правило репортерите са изключително слаби актьори въпреки огромното си желание. По-слаби актьори са единствено фейсбук активистите, които изригнаха снимки със запалени свещи и други траурни сюжети, за да покажат в какво печално състояние се намират техните чувствителни, техните състрадателни сърца. Общественото мнение обича трагедиите, защото има за какво да клюкарства; „лидерите на обществено мнение“ обичат трагедиите, защото им дават повод да разкрият в пълнота красотата на своята душевност, да покажат морал, ангажираност и съпричастност и същевременно да порицаят онези, които ги показват в по-малка степен, с което да блеснат още повече.
Но не това занимава моята инвалидизирана душа и кибернетизирания ми ум. Ще ми се да се фокусирам единствено върху предаването „Още от деня“ на БНТ от 23 ноември вечерта. И няма да го анализирам, просто ще дам въпросите, с които водещата Надя Обретенова очерта най-важното по темата:
- Защо се стигна до тази „изключително голяма трагедия“ („Това е непозната по своите мащаби човешка трагедия”, каза заместник главният прокурор Борислав Сарафов. Уви, познати са и много по-мащабни, много по-ужасяващи човешки трагедии. От нас се иска само смирено да ги помним);
- Какво е състоянието на автобуса (вероятно се има предвид преди да изгори);
- Фирмата (Беса транс) има ли редовни документи;
- Хората при удара ли са загинали или от пожара (изключително важно обстоятелство, което масовият зрител има правото да знае);
- Какво е състоянието на АМ „Струма“ точно в този участък („нищо му няма на този участък“, отговори събеседникът Росен Рапчев от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“);
- Има ли компрометирани участъци (специално за случая научих, че „компрометиран участък“ си е редовен пътищарски термин, но така и не разбрах съвсем добре какво означава);
- Маркировката как е;
- Мантинелата по правилния начин ли е закрепена (има ли държавен орган отговорен за правилното закрепване на мантинелите и ако няма, кой ще понесе отговорността?);
- Това магистрала ли е или скоростен път (не е автомагистрала, както личи от знаците, и какво от това?);
- Има ли акт 16 за магистрала този участък (изключително важен, съдбоносен въпрос!);
- Има ли денивелация, която да подведе и обърка шофьора;
- Може ли мантинелата да спре автобус (а валяк?);
- Дали онези четири болта са на място или са само два;
- Време ли е по пътищата да се постави осветление?
За мен ключовите въпроси са два: за денивелацията и за болтовете. Тези въпроси напипват най-дълбоката същност на проблема. Ако сте млади журналисти и сега се учите как се правят тези работи, на всяка цена работете всеотдайно над своите въпросници, за да тържествува истината в умовете на вашите зрители. Та нали медиите са за това – да тържествува истината! Ах, тези медии!
Изображение: БНТ
