Истината е право, а не пазар

Кирил Вълчев е роден през 1973 г. на 24 май (празника на Св. Кирил, на когото е кръстен). Завършва Класическата гимназия, а след това право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През следващите 21 години работи като адвокат, успоредно с което почти 28 години води емблематичното предаване на Дарик радио „Седмицата“. На 27 януари 2021 г. (пренасяне мощите на Св. Йоан Златоуст) без нито един глас против или въздържал се е избран от парламента за генерален директор на БТА.

Иван Стамболов: Има ли си БТА голяма цел?

Кирил Вълчев: Голямата цел е БТА да бъде платформа за колкото се може повече новини със свободен достъп. Ние не сме телевизия с 20 минути новини. Достатъчно е да погледнете сайта ни, за да се убедите, че имаме огромен брой новини.

Стамболов: Както казахте „сайт“, спомних си преди много години как в коридорите на радиата един телекс тракаше и една хартия излизаше от него като непрекъснат поток. Това беше БТА, тогава, нямаше сайтове. И все пак изборът на част от цялата информация не е ли вид манипулация?

Вълчев: И тогава трябваше да избирате от телекса за новините в БНР, а после и в Дарик, нали оттам се знаем с вас. Тогава трябваше за три минути за изберете какво да кажете в новините измежду многото информации. БТА не прави този избор. Тя пуска всичко, всичко наистина важно. Ето например нашият договор с Ройтерс е, че ние имаме право да разпространим в превод на български език до 20% от тяхната информация, но на годишна база те имат над 4 милиона информации. Факт е, че има преценка на международния редактор кое е по-значимо за българската аудитория и това е някаква селекция, но тя не е манипулативна, защото имаме възможност да разпространим почти милион информации годишно само от Ройтерс.

Стамболов: Има ли смисъл от абонамент за такива агенции, при положение че мрежата е пълна със сайтове, където информацията изтича по-бързо и при това безплатно?

Вълчев: Аз виждам смисъл в това. Това ми беше посланието към депутатите, когато ме избираха и ме питаха нещо подобно като Вас – защо понякога БТА закъснява. Продължавам да смятам, че е по добре да има закъсняла истина, отколкото бърза лъжа. Всъщност най-силното на информационните агенции по света е, че наистина имат стандарти. Нека публиката прочете новина първо във фейсбук, но нека я види после и проверена в агенцията. Агенциите правят верификация, те сертифицират истината. Разказали са ми истории за наши колеги кореспонденти, дори беше наскоро в един град в България: закъснява репортерът за събитие, среща колеги репортери, които вече се връщат, и те му казват: еди-кой-си от властта, на чието събитие са били каза еди-какво-си, напиши го. „Не!“, казва кореспондентът на БТА. Вдига телефона, набира въпросния човек от властта и го пита: казва казал ли си това и това? Чак тогава го публикува. Не че не вярва на колегите си, но проверява понеже по някой път една дума обръща.

Стамболов: Доколко важно е една информационна агенция да разпространява абсолютно безпристрастна информация?

Вълчев: Под безпристрастна информация разбирам две основни неща. Първо да знаеш кой ти го е казал и това да бъде известно на публиката – какъв е източникът на информация. Второто е да го разкажеш без оценки, без прилагателни. Висок и нисък даже са относителни понятия. За един много висок на друг се вижда нисък. Умен и глупав – какво е умен, какво е глупав? Добър, лош, красив, грозен … Тези оценки ги правете вие, останалите медии. Информационните агенции не показват себе си чрез оценки, които правят. Например, БТА имахме репортер на разопаковането на арт-инсталацията на Кристо Явашев на Триумфалната арка в Париж, който изпратихме, защото за паметта на България е важно националната агенция да има тези кадри. Нашият репортер снима как разопаковат Триумфалната арка, а не него си. Не си правеше „селфи“ както всички по фейсбук с цел да се покажат себе си как са там.

Стамболов: По телевизията тази „фейсбук“ практика е много разпространена. Много смешно. Някъде е станало някакво събитие и съответната телевизията е поела ангажимент да предава от място. И често репортажът е в пълен мрак, защото денят вече е свършил. Събитието вече отдавна го няма, но стои там самотен репортер и разказва какво се е случило по-рано, когато него все още го е нямало. И не виждаме нищо друго освен мрак и репортер. Репортер, който със същия успех би могъл да бъде навсякъде другаде.

Вълчев: Всъщност много хубаво е в този свят в който всички станаха „репортери“, „журналисти“ и на които основната им цел е не да кажат какво се е случило, а да кажат че те са там, че те са сготвили, че те са били на рожден ден, че те са с някоя знаменитост, на някакво важно събитие, на някакво интересно, скъпо, уникално място … В този свят е хубаво да има някой който да разказва за самото място, без непрекъснато да подчертава, че той е там. Да разказва за самото събитие, без всъщност да изтъква, че той че е там. И се надявам БТА да запази това нещо. Сто двайсет и три години това прави.

Стамболов: БТА не е застрашена, защото не е в конкуренция с никакъв себеподобен, поне у нас. Но по телевизиите например: когато една тема е изключително тяхна, тя може да заеме една трета или половината от цялата им мисия, колкото и да е тъпа темата (с извинение), колкото и да е скучна. Те не правят репортаж, правят документален филм – репортер, първи репортаж, репортер, втори репортаж, коментар в студиото… – само и само да се подчертае, че темата е тяхна.

Вълчев: Никога не ми е харесвало когато медиите превръщат себе си в основна новина, когато занимават света със себе си. Аз наистина виждам в медията посредник, каквото означава думата на латински. Някой да стои в средата и да е посредник на новините. Обективна новина е това, че някой нещо е казал. Той може да е казал и лъжа, но това за новината няма значение. Той е казал нещо. Толкоз. По-големият риск е да започнеш да избираш новините, защото това е форма на оценка. да започнеш да подбираш това, което изглежда на тебе вярно и кое не ти изглежда. Ето го субективният елемент, от който се мъчим да избягаме. Да, има някакви обективно и веднага проверими неща, но една информационна агенция трябва да дава възможност пъстрата палитра от мнения по един въпрос да звучат, като предлага на коментиращите информацията каквато е, без да предпоставя тяхната реакция. Например, „Картаген трябва да бъде разрушен“, смята Сула. Някой в Картаген смята, че не трябва да бъде разрушен. И ролята на една агенция е да покаже и двете мнения.

Стамболов: В тази връзка какво означава „качество на информацията“. Може ли да се каже, че качеството на информацията е съотношението между събитието и техниката на неговото отразяване? Добрата информационна агенция добавя ли качество към информацията за събитието?

Вълчев: Пак ще ви кажа какво ми се ще да повъзвърна в БТА от времената когато аз с известен възторг гледах тук какво се прави. Дойдох тук през 1993 г., бях репортер в „Информация за чужбина“. Тогава си спомняте как българските медии гъмжаха от оценъчност, от злободневност. Тази редакция, в която работех, трябваше да разказва какво става в България на публиката в чужбина – хора, които невинаги знаят всичко за България. Тогава всъщност се научих колко са важни две неща: контекст и бекграунд. Да разкажеш на чужденеца за нещо, което се е случило тук, да му го обясниш – това не е същото като да го разкажеш на българската публика. Често пъти се налагаше да започваме с това къде изобщо е България. За да стане ясно някакво събитие, трябва да я ситуираш, да кажеш, че, примерно, имаме море, защото и това има значение за новината. Политическите партии всичките ги обяснявахме, защото в чужбина не знаеха какво стои зад абревиатурите. Даже на някои наши партии не им беше приятно да се слагат обяснения в кавички или скоби след имената им – БСП (бившите комунисти), СДС (новите демократи). Сега с удивление, връщайки се тук, виждам, че май стана време на българите в България да им говориш като на чужденци, защото българите загубиха точно тази ориентация в контекста и трябва да им обясняваш.

Стамболов: А да не би и медиите да са виновни за това че лишават българите от контекст поради собствената си некомпетентност?

Вълчев: Аз не хвърлям обвинения. Това, което мен тук в БТА ми се иска, е нашите репортери да започнат това, което беше задължително за мен някога като репортер. Ако ще ходя да взимам интервю от някого – министър, вицепремиер, депутат, – аз задължително трябваше да мина през така наречената редакция „Справочна“. Сега това е един по модерен процес – има и много други богати ресурси, за да видиш с кого ще се срещаш. Ако интервюираният излъже нещо за собствената си биография или за собствените си действия, трябва да си подготвен да можеш да кажеш, че това не е така. Или пък да възразиш: „Ти каза преди две години друго по същия въпрос, защо си промени мнението?“ Това беше задължително тук в БТА. Като се върнеш от интервю, пак отиваш в „Справочна“ и задължително правиш един абзац, в който обясняваш бекграунда и контекста на това, което твоят събеседник е казал. Показваш някакви факти не с цел даже да го опровергаеш човека, а да се ориентира този, който чете, за какво става дума. И ето, че дойде отново време на българите да трябва да им разказваш за собствената им страна като на чужденци, за да могат да се ориентират в събитията.

Стамболов: Но все пак има теми, които популистите се борят едва ли не да ги турят като въпроси за референдум, важни теми: ядрена енергетика, еврозона… Лично за себе си заявявам, че ако ми поставят такива въпроси, ще се окажа в състояние на функционална неграмотност. Затова казвам, че когато и самият журналист не е много наясно с тези неща, той ще заблуди и ощети публиката си.

Вълчев: Тук, в подкрепа на това, което казвате, направихме в нашия отдел за човешки ресурси специален подотдел, който отговаря за обучение на действащите редактори и репортери и за стажове на новите, защото трябва да влизат хора, които да се учат от тези по-възрастни колеги, които са с голям опит. Но и опитните журналисти имат нужда да бъдат обучавани по най-различни теми. Нищо лошо няма. Икономиката, например, е сложна и динамична материя. В България има проблем с – както я наричаха едно време – „стопанската информация“. Малцина умеят да разказват и пишат добре за икономика, особено за българския бизнес.

Стамболов: Вие връщате смисъла и съдържанието на понятието „ресорен журналист“.

Вълчев: Това е важно. Всъщност какво направих: БТА във вида, в който я заварих, има, да ги наречем, и това е от много години, три „географски“ дирекции, казано на шега. Едната отговаря за вътрешна информация – отвътре за вътре в България. Другата е за информация за чужбина – отвътре в България за навън и третата е отвън от чужбина за вътре в България – международна информация. Имаше и една тематична дирекция, с която се отговаря на въпроса кое е най-важното за българския народ според структурата на националната информационна агенция, коя тема си избрахме ние, българите, от всички теми на земята, за да я направим равностойна на тези три дирекции. Спорт. Аз не оспорвам, че спортът е важен. Нещо повече, за да стане ясно: за първи път от 1988 г. отразихме олимпийски игри с човек на място в Токио и се оказа, че има смисъл, защото световните агенции не се занимаваха много с българските медали и това че имаше човек на БТА там, наистина захрани с полезна информация българските медии. Тук затварям скобата за спорта. Всъщност направих две равностойни на спорта редакции със същия статут и със самостоятелни емисии – едната е „Икономика“, която обединява един досегашен сектор в „Международна информация“, който превеждаше икономическа информация от световни агенции, с българските новини от икономическия сектор. Искам същия ден когато в чужбина има нещо важно за икономиката, същия ден, когато получиш новината, да потърсиш и българския коментар. Другата такава редакция, която направих, е за култура, образование и наука. Нарекохме я „ЛИК“ заради емблематичното списание. Много ми се иска нашите репортери, нашите кореспонденти да започнат да следят хората на тези сфери. Както се следи един политик, някакъв лидер как пристига в някакъв град и всички кореспонденти се залепят за него и чакат той да каже не винаги нещо толкова умно, което се превръща в първа новина и се занимава цялата страна с нещото, което той е казал. Едновременно с него там пристига голям български интелектуалец да представи книгата си, да дирижира симфоничния оркестър в града, да има премиера голям режисьор или артист … Честно да Ви кажа, можеш по-полезни неща, включително за душата си, да научиш от тези хора и те могат повече да те ориентират в контекста на времето, в което живееш, включително и в политиката. Аз не казвам, че трябва да спрем и ще продължим да следим политиците, но просто трябва някак да ги равнопоставим с интелектуалците и за мен културата и политиката са с еднакъв приоритет.

Стамболов: Лесно ли се злоупотребява с изразяването на позицията в медиите, веднъж получили от вас безпристрастната информация? И възможно ли е при обективни факти, но при пристрастна позиция, да се стигне до користна манипулация на публиката?

Вълчев: Възможно е, разбира се. Но знаете ли, най-ценното е да има едно място, в случая националната информационна агенция, в което можеш да видиш откъде тръгва всичко. След това аз нямам нищо против Сула да коментира какво е казал някой, но ако може, да има едно място където да се види какво всъщност е казал този някой.

Стамболов: Кое развращава медиите?

Вълчев: Ще ви кажа какво много изкривява истината в медиите. Това, естествено, са парите, защото рекламата има индиректно влияние върху цялостната среда. Даже когато предлагах промените в Закона за БТА, се колебаех дали изобщо да не бъде забранено на БТА да приема рекламодатели. Сами да се вържем като Одисей за мачтата, докато наоколо сирените извиват омайни песни, да се вържем и БТА да бъде място без реклама. Дори безобидното желание за дофинансиране беше довело агенцията дотам, че всичките кореспонденти да бъдат едновременно с това и търговски пътници, които продават емисиите, рекламни агенти, които осигуряват реклама. Сега много ми се ще поне БТА да бъде абсолютно освободена от този ангажимент да се „дофинансира“.

Стамболов: Не се ли поучава така, че в една новина, в която участват рекламодател на медията и обикновен субект, който не ѝ плаща за нищо, да се получи сериозен дисбаланс във вниманието към единия и към другия?

Вълчев: Точно това се случва. Дадена компания да направи чудна инвестиция или пък, да кажем,  да нахрани 1000 деца – няма да го има името на компанията в новината, ако изобщо тази новина пробие. Ако ги отрови обаче с развалено ядене – тогава се посочва и кой е собственикът, с трите имена, как изглежда … И това не е честно. Това всъщност изкривява. Българите не могат да видят в пълнота примерите за това как се е променил животът им, какво правят. Не става дума дори да бъде съобщено за нова производствена мощност открита или за нов продукт. Такава информация в българските медии изобщо или почти отсъства, ако не е платена. И се стига до там, че ние нямаме обективна информация. Ето, през тази седмица БТА събрахме с имена на компании, с имена на конкретни населени места, какви са най-търсените в момента професии. Това е една обективна интересна картина – ти да видиш първо в своята област, а след това и в национален мащаб какво излиза на пазара на труда. Даже все още виждам притеснение у колегите, които ми казваха: „И борсовата информация ли с имена да пускаме?“ Ами така как ще пускаме борсова информация без имена!

Стамболов: И затова се смяхме навремето как от страх да не ни ги хване СЕМ, телевизията ще произведе „новина“: „Потресаващо събитие се случи в магазин на голяма търговска верига в един български град“. Сакън да няма неплатена реклама!

Вълчев: И това не е честно спрямо СЕМ. Никога, никога в българското законодателство не е имало забрана да казваш кое къде и как се е случило. Това е умело използвано, обаче, като мантра от рекламните маркетинг отдели на съответните медии, най-често в телевизиите, за да казват: ти, ако не си ни рекламодател, няма да ти кажем името. Всяко нещо се приема за реклама. Извинявайте, ама каква реклама е как отбелязва Деня на металурга „Аурубис“, които дават 7 процента от общия износ на България и имат традиция над 60 години да дават пръстен на тези, които са работили над 10 години там. Да, това е една хубава традиция, сигурно не е и най-важното, но трябва ли и ние, БТА, да кажем: „Една компания има една традиция да дават едно нещо на едни хора“, защото това ще бъде реклама. Или пък това, че „Нестле“ започна ново производство. Впрочем на откриването отидоха трима-четирима министри, кметът на София, та проби като новина по медиите, че започва производство на чисто нов продукт. Всъщност той се произвежда само в няколко страни в света в чисто нов цех, на практика оборудван специално за това и какво: ние няма да кажем това ли? За да не е реклама… Това е огромен добавен продукт за България, нови работни места. Излиза, че ние не можем да разкажем и за българските предприятия, когато добре се справят – нали ще е реклама! И какво се оказва? Собствените ни марки и собствения ни бизнес го няма изобщо в медиите.

Стамболов: А случайно попадналите в кадър реклами? Например на преминаващ отзад трамвай. Те се замазват, сякаш ще повлияят на пазара.

Вълчев: Това безспорно е глупаво, но рекламата на заден план е друг проблем. Преднамерената реклама. Това също го промених в БТА – тези малки лога като фон на трибуната за пресконференции. Защото ми се струваше нелепо зад гърба на онзи, който дава пресконференция в национален пресклуб на БТА, каквито има в цялата страна, да стоят всякакви рекламки – банки, мебели, дрехи. Аз не съм виждал нито американският президент да дава на такъв фон пресконференции, нито руският, нито китайският. Какво постигнахме в БТА с тази политика да продаваме реклама в пресклубовете? Получаваме няколко десетки хиляди лева, не някакви фундаментални пари. Но ние зареждаме тези реклами отзад, хората спират да идват да дават пресконференции, защото на уважаващ себе си човек не му е все едно какво ще има зад гърба си, особено пък ако представлява някаква институция, но това важи и за хора от изкуството, културата, политиката… Защо БТА да не бъде едно чисто място, където да застанеш под логото на БТА и да пише „Национален пресклуб на България в еди-кой-си град“? Телевизиите пък спряха да снимат пресконференциите в БТА, защото ние не сме им дали пари от тези, които са дали на БТА рекламата.

Знаете ли по повод на парите COVID-19 свърши добра работа на медиите. Информационните агенции, това се обсъжда на конференции на балканските, на европейските, на световните агенции, всичките започнаха да правят нещо подобно, което БТА ще го направи доста революционно, отваряйки 100 процента свободен достъп до информацията. Всички видяха, че няма как, например, информацията за ковида, няма как информацията за ваксинацията да е платена. Дори най-меркантилните разбраха, че информацията не е само пари, даже информацията въобще не трябва да бъде пари. Това е човешко право, право на гражданина да знае и всъщност резултатът от COVID-19, на фона на социалните мрежи, пълни с лъжи, ще бъде това, че истината ще трябва да стане свободна. Че ще се развърже тази връзка ти да знаеш, само ако имаш пари, да знаеш истината, само ако имаш пари. Лъжата ще продължиш да я знаеш, защото тя върви навсякъде, по всякакви социални мрежи. Но истината ще трябва да престане да бъде само стока. Това е. Аз съм убеден че това е бъдещето.

Стамболов: Тоест информация като прогнозата за времето се полага безплатно?

Вълчев: Всъщност прогнозата за времето също бе едно от първите неща, които освободихме от плащане и се радвам, че се разбрахме с Националния института по метеорология и хидрология. Предложих им тази прогноза БТА да спрем да я продаваме, а да я публикуваме със свободен достъп – по-добре вярна прогноза за времето, отколкото невярна. Защото те самите се ядосваха от некоректни прогнози. Има медии, където четат някакви невероятни прогнози за времето! Защото не искат или нямат възможност да си плащат. А когато истинската, професионалната прогноза за времето е безплатна, тогава няма обърквания. Така трябва да бъде и с цялата информация, която една агенция е в състояние да ви даде.

Стамболов: Тоест вие заставате твърдо зад убеждението, че всяка истина и цялата истина трябва да е достъпна за абсолютно всекиго. А трябва ли да направим разлика между истина и факт? Защото истината е едно, а пък фактът може да е в рамките на истината, но неговото узнаване да има различни последици от узнаването на цялата истина. И дали е полезно всеки факт да бъде достъпен за всекиго? Няма ли факти, които от една страна са част от „чистата истина“, но биха могли да дадат много лош пример и много лошо вдъхновение на хората? Например някой много романтичен престъпник, когото лошата полиция не може да го хване.

Вълчев: Вие пак отивате на полето, на което аз не искам да бъда. Романтичен! При нас понятие романтичен няма. Има един извършил престъпление и полицията не може да го хване. И описваш какво престъпление е извършил. Това са факти. А това че вече Вие във Вашето си издание ще го наричате романтичен, това си е в реда на нещата да имате право да го оценявате.

Стамболов: Ами синдрома „Война на световете“? Когато дойдат извънземните, трябва ли да кажем на всички, че да се изпотъпчат един другиго, докато бягат в паника, или и е по-добре да премълчим, за да запазят спокойствие и здрав разум?

Вълчев: Аз съм привърженик на това, че хората трябва да знаят всички факти. Трябва да знаят истината. Добре, нека наричаме истината „факт“…

Стамболов: Предложих да ги различим, не да ги приравним. Фактът с Бил Клинтън и Моника Люински трябваше ли да го знаят всички?

Вълчев: Те го знаеха.

Стамболов: Тост знаеха го, защото трябваше да го знаят? И морално неуравновесените, и изродите, и престъпниците, и жадните за сензация клюкари, и фалшивите морализатори, всички ли трябваше да го знаят?

Вълчев: Те го узнаха. Трябваше. Станало ли е нещо или не е станало – това е. Кой го е направил, кога го е направил, къде го е направил, с какви средства го е направил. Оттам нататък, разбира се, всеки е свободен да оценява каквото поиска. Но трябва хората да имат достъп до фактите и това не трябва да зависи от това дали имаш пари.

Стамболов: Но за съжаление, като че ли все още информацията е пари.

Вълчев: По-лошото е, че все още истинската информация, истинските факти са пари. А всякакви фантасмагории шестват абсолютно свободно.

Стамболов: Може би разликата е, че докато за истината плащаш, за да я получиш, за лъжата плащаш, за да я разпространиш. Купуването на факти е инвестиция. Всичко зависи от процента на дивидента, който ще донесе тая инвестиция. Дори и в краткосрочен план.

Вълчев: Пак влизаме в интерпретациите. Заради Класическата гимназия аз имам доста широко разбиране за краткосрочно.

Стамболов: Разбирам, че информационната агенция и медията са доста различни неща.

Вълчев: Да, аз искам БТА да служи на всички медии, а не да ги конкурира. Да им даде факти. Например, все още имам голямо колебание дали БТА трябва да продължи да разпространява платени съобщения. В момента ние сме както всички медии ­– ако някой дойде, плати си за еди-колко-си знака – пускаш съобщението. Да, разбира се, редакторите го преценяват от гледна точка на елементарните етични правила за език на омраза и така нататък. Но оттам нататък се борят две възможни разбирания и аз това искрено го дискутирам с колегите. Даже заради някои случаи тук, неща които не ми харесва, че излизат платени по БТА, бях склонен, нали имам тая власт, да кажа: край. Убеждават ме и в обратното – че е достатъчно човек да знае, когато чете нещо, че някой е платил за разпространяването му.

Стамболов: Прехвърляте отговорността от себе си върху онзи, който си е платил. Вие сте просто един чист медиатор.

Вълчев: Това е също проблем на българските медии. Дори и по-сериозните издания търсят начин хем да е обозначено, че е платено съобщение, ама така да е обозначено, че да не е много ясно, защото пак тия дето плащат, те не искат да личи, че плащат. И това е разбираемо. По този начин част от отговорността се прехвърля и върху медията и тя престава да бъде прост медиатор.

Стамболов: Да, защото като видиш, че нещо е платено, като че ли го отписваш от истината.

Вълчев: Моето разбиране е, че е честно спрямо този, който е насреща, да знае, че определена публикация е платена. Всъщност моята голяма идея е това място – БТА – да стане платформа за цялата информация, до която да знаеш, че можеш да имаш свободен достъп. Оттам нататък медиите коментират на своя отговорност. Това е смисълът на християнството – човек да има право да греши и да си носи последиците. Нали можеш да отидеш в ада, а можеш да живееш така, че да отидеш в рая. Бог не е забранил греха. Да пренесем това върху медиите. Нека има едно място, където имаш цялата информация, а не само част от нея. После медиите нека вършат грехове, имат право на това.

Стамболов: Как бихте озаглавили това прекрасно интервю?

Вълчев: Истината е право, а не пазар.

Сподели:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писане“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.