Амнезия: кой премахна ограничението от 35 секции в Турция?

Една от най-съществените новини след парламентарните избори на 14 ноември бе драстичното увеличение на гласовете за ДПС от Турция в сравнение с предишните избори. На практика това е най-мащабният вот за движението, идващ от южната ни съседка от 2009г. насам.

Медиите, естествено, отразиха новината. Политици от различни партии се стреснаха от вота и някои от тях решиха да противодействат, заминавайки за Турция за президентския балотаж.

Депутатът от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев посочи във фейсбук, че основната причина за високата активност в Турция е отпадането на ограничението от 35 секции за държавите извън ЕС. И напомни кои точно партии гласуваха това отпадане  през април тази година – ИСМВ, ИТН, ДПС и ДБ (да, същата ДБ, чиито представители изведнъж се юрнаха да спират турския вот). Цитира и част от стенограма с изказвания на депутати от въпросните политически сили.

Беше ли напомнено това и от водещите медии? Ето какво сочи проверка в сайтовете на някои медии търсенето по ключови думи „ДПС“, „гласове“, „Турция“.

В БНТ намираме участие на журналиста Илхан Андай в „Още от деня“ от 17 ноември, в което той посочва, че „в момента мандатите на ДПС нямат никаква цена“. Анализира се ефекта от кандидатурата на Мустафа Карадайъ, ролята на Делян Пеевски и отхвърлянето от движението на подадената от Кирил Петков ръка. В интервюто обаче нищо не се посочва за падането на секционните ограничения.

Два дни по-късно телевизията отразява сигнал на ВМРО до ЦИК срещу манипулиране на изборите в Турция. Напомняне какво се случи през април (за чиито последствия предупреждаваха и от ВМРО) отново няма.

В предаването „Лице в лице“ по бТВ на 18 ноември гостува бившият депутат от ДПС Мехмед Дикме. Споменава се „изборния туризъм“, Дикме твърди, че увеличените мандати за ДПС са създали напрежение и няма да помогнат на движението да участва във властта. Анализира се следизборната ситуация и позициите на влезлите в парламента политически сили. Въпрос дали по-големия брой секции в Турция са помогнали на ДПС обаче няма.

По-рано същия ден медията отразява брифинга на вътрешния министър Бойко Рашков. Цитиран е, че „в турските медии е имало масирана кампания в полза на кандидата за президент Мустафа Карадайъ“. Не се прави връзка между турската намеса и увеличения брой секции.

Здравей, България“, Нова телевизия, 19 ноември. Гостуват политолозите Слави Василев и Цветанка Андреева. Коментират се турската намеса, изявлението на Бойко Рашков, интересите на ДПС, евентуалната опасност от етнически конфликт… Отново темата за увеличения брой на секциите не присъства.

В „Нашият ден“ по БНР, на 15 ноември, непосредствено след парламентарните избори, политологът проф. Евгений Дайнов анализира представянето на политическите сили, които влизат в парламента. В частта за ДПС той казва следното:

В последните 10 години, когато ръководството на ДПС беше скарано с Ердоган, партията разчиташе на гласовете от ромските махали в България. Турският вот беше паднал наполовина и те събираха махалите. След като Карадайъ оправи отношенията с Ердоган, последва мобилизация в Турция, която не би била възможна в онази авторитарна обстановка. Сякаш те си върнаха турските гласове, особено от Турция, а с кандидатирането на Карадайъ за президент подсилиха резултата.А секциите?

Анализ на изборните резултати в „24 часа“ е озаглавен „Бойко Рашков уплаши и ядоса турците тук, родата им отвън гарантира на ДПС високия резултат“. Посочва се, че заради премахнатото в 45-ото Народно събрание ограничение за максимум 35 секции, ДПС да получи висок резултат в Турция още през юли. Това обаче не се случи заради строгите мерки срещу COVID в южната ни съседка тогава. Паметта обаче сякаш изневерява по въпроса кои политически сили премахнаха ограничението. На 17 ноември „Труд“ публикува позиция на ВМРО относно изборния процес в Турция. В нея четем следното: „Припомняме, че през 2015 г. по предложение на ВМРО броят на секциите за български избори в чужбина бе ограничен до 35 за държави, които не са в ЕС. Това обаче бе променено от т.нар. „партии на промяната“ през април тази година по време на краткия живот на 45-ия парламент.“ Не се уточнява кои са „партиите на промяната“, но все пак е повече от нищо.

„Дневник“ анализира резултатите от парламентарните избори. За ДПС се казва, че движението печели вота в чужбина, като „събира общо 82 804 гласа (или 38, 74%), като почти всичките идват от Турция. Там 96,55% от всички подадени гласове са отишли именно в полза на движението. Справка в Централната избирателна комисия (ЦИК) показва, че ДПС подобрява резултата си от 11 юли почти тройно. Тогава за партията на Ахмед Доган бяха гласували 29 609 души. В действителност. С този резултат ДПС се доближава максимално до рекорда си от парламентарните избори през 2009 година, когато за движението бяха подадени 93 926 бюлетини или 61,18% от всички гласове извън страната.“ Дори и не се прави опит за осмисляне защо.

Анализът на „Медиапул“ сочи, че ДПС губи 60 хиляди гласа в страната, но ги компенсира от Турция. На какво се дължи това – мълчание.

На 18 ноември „Свободна Европа“ публикува анализ на Генка Шикерова със заглавие: „Номерът мина“. Как ДПС спечели в Турция“. Напомня се въпросът на президента Румен Радев към председателя на ДПС Мустафа Карадайъ “Вие, г-н Карадайъ, ще ми кажете ли коя е вашата родина майка?”. Посочва се и участието на кандидат с турско име на президентските избори. Казусът със секциите обаче липсва. Не знам за вас, но мен тази масова амнезия в ах,тези медии ме притеснява…

Сподели:
Default image
Димитър Петров
Димитър Петров е роден през 1978г. в София. Магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Туристически дестинационен мениджмънт от Университета в гр. Бреда, Нидерландия. Секретар на "Един завет" - Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България. Член на Младежки консервативен клуб. Има множество коментари във водещи български медии.