„Не мога да кажа. Не зная, може и да отиде. И предполагам, че ще отиде… Може би ще отиде”. Това отговори Цветеслава Гълъбова, част от Инициативния комитет на президента Румен Радев, на въпрос на Биляна Гавазова от бТВ в „Тази сутрин” дали държавният глава ще посети Крим.
Логиката на подобно питане се обуславя от това, че Румен Радев бе поканен да посети въпросния полуостров от Иван Абажер, председател на кримската българска национално-културна автономия (не бъдете заложници на това „заглавие”, доколкото то е по-скоро заблуждаващо). Тази оферта пък е продължение на дебата на президента с Анастас Герджиков, в рамките на който първият определи статута на Крим като руски.
Какво се случи дотук?
Имаме събитие: изявлението на Румен Радев, че Крим „в момента е руски, какъв да е?”. В пропагандата това е информационният повод.
Имаме и носител, който да държи темата в медиите (това е „канещият” Иван Абажер, а от другата страна е „предполагащата” Цветеслава Гълъбова, чиито отговори са неочакван „бонус” за пропагандния инженер). Тук информационният повод вече подлежи на козметични процедури изпод ръцете на информационния хирург (т.е. пропагандаторът, който украсява своя обект със спекула и дезинформация).
Имаме и средство, чрез което процесът се формализира, свързвайки събитието с носителя (профилът на руското посолство в България, откъдето идва поканата за Румен Радев от Иван Абажер; виж следващата снимката).
Имаме и „листовка”, на която се „отпечатва” пропагандният продукт, който е бивша информация и настояща дезинформация. Това са медиите.
Така очевидна грешка на българския президент (тук не коментираме електоралните основания на Румен Радев да се ангажира с такава позиция) става повод за руската пропаганда да се задвижи. Събитието бива поемано така както майка прегръща новороденото си, сетне обслужено от носителите си, излъчено от средството и попаднало в листовката.
Идеята на руската пропаганда не е, че след нейния залп тя ще създаде такива условия, че Румен Радев да посети действително Крим. Това българският държавен глава вероятно никога няма да направи, защото подобен акт по-скоро би му донесъл загуби, отколкото ползи. И във фабриката за дезинформация в Кремъл чудесно знаят това.
Тук хибридният вятър цели друго. Без реално Румен Радев да има планове да посети Кримския полуостров, все пак (1) да държи темата в медийното пространство, така че (2) да позволи спекулацията, че държавният глава на членка на ЕС и НАТО може да посети окупирана от Русия територия.
Този процес цели „създаване на шум в системата”. Процесът започва от „В момента [Крим] е руски, какъв да е?” и приключва в студиото на бТВ, когато гост бива запитан дали Румен Радев мисли да посети въпросния полуостров.
Изправени пред такава класическа схема, медиите имат нелек избор. От една страна, ако те не отразят дадено събитие, биха били обвинени в цензура. От друга обаче, ако те отразят събитие-превърнало-се-в-хибриден-продукт, медиите всъщност ще съучастват на въпросната пропаганда (и тя ще е изпълнила целта си).
Как подходиха българските либерални медии по този казус?
Пример №1: бТВ
В ефира на частната медия, очевидно перспективата Румен Радев да посети Кримския полуостров бе оценена критично. Това се видя лесно от начина, по който двамата водещи подходиха към събеседника си. Първо, Биляна Гавазов запита госта си дали Румен Радев е правил гафове, за да може сетне Златомир Йовчев да контрира очаквания отрицателен отговор с въпроса си как тогава гостът си обяснява позицията на президента, че Крим е руски. Тук всички ние разбрахме, че ако не според държавния глава, то поне според бТВ полуостровът е украински и президентът е направил гаф.
Общо взето, дамата от тандема в сутрешния блок на медията водеше с усмивка госта си на едно тъмно място, където той биваше причакван от мъжката част от екранната двойка. Това не променя обаче факта на зададения въпрос дали Румен Радев ще посети Крим, което е питане, каквото хибридната пропагадна цели. Понеже с този въпрос се „отключва“ спекулата, а тя кореспондира с „шума в системата“.
Пример №2: Clubz
Всичко това, което руската пропаганда би искала да постигне като ефект и форма, е образцово „закачено” от въпросната медия като нейно заглавие: „Цветеслава Гълъбова: Не е изключено Радев да посети Крим” (виж горната снимка). В рамките на текста обаче, Clubz започва да полемикира с отразения субект, показва също негативно отношение към перспективата за посещение на Крим от Румен Радев, услужливо припомняйки на читателите си, че „откакто бе анексиран незаконно, полуостровът е посетен единствено от китайска делегация от средно чиновническо ниво от Министерството на туризма на Пекин”. Следва и допълнителен контрапункт: „И тя (бел. р. Елена Поптодорова, и нейният събеседник Любомир Кючуков, смятат, че първото посещение в новия мандат на Радев трябва да е в Брюксел, а не в Крим”.
Пример №3: Свободна Европа
Интервюто на Цветеслава Гълъбова, а оттук и спекулата, че Радев може да посети Крим, не е отразено изобщо от медията.
Тук дължим уговорката, че бТВ и Clubz най-вероятно не са си дали сметката, че участват в процес, който те не контролират. Процес, който не е насочен към интереса на техните аудитории. Процес, който е с много по-различна ценностна ориентация, отколкото са собствените такива на въпросните средства за масова информация. Нито една от двете медии няма симпатия към руската пропаганда. Но това не означава, че те винаги успяват да я разпознаят.
И ако Свободна Европа е предпочела да не се хваща на хибридното хоро в случая, то особено Clubz прави точно това. Понеже, един път – изобщо избират да отразяват въпросното участие на члена на Инициативния комитет на Румен Радев (за разлика от Свободна Европа) и втори път – слагат много показателно заглавие (за разлика от бТВ). Да не говорим, че заглавието е почти всичко онова, което чете съвременният потребител.
Добре че не сме във война. Ако бяхме, либералните медии вероятно щяха да публикуват пласираните от врага листовки, да не би някой случайно да не е успял да ги види.
Изображение: ria.ru
