Как да кажеш едно, като премълчиш друго? Ако имаше училище за телевизионери, това щеше да се учи в първи клас. Ето какво направиха в централната емисия на NOVA на 12 ноември в навечерието на деня за размисъл:
След като се похвалиха с мащабните и организирани полицейски хайки в цялата страна през същия ден, след няколко вълнуващи репортажа за тях, изведнъж разгърден репортер съобщи, и то без видима връзка с полицейските акции, следното:
„А междувременно вътрешният министър Бойко Рашков съобщи, че бившият шеф на дружеството „Автомагистрали“ Стоян Беличев е напуснал страната веднага след акцията на ГДБОП по случая „Хемус“. Ние потърсихме Беличев по телефона, но той беше изключен“.
Толкоз!
Добре че го има интернет, та да видим, че истината не е точно тази. През същия ден Бойко Рашков разпространява по медиите, че Беличев е напуснал страната след случая „Хемус“, но бързо се оказало, че Беличев е на почивка в Гърция и не се крие от никого. Ето едно типично заглавие, отразяващо медийната дейност на вътрешния министър и описващо случая, в който няма нищо нито особено, нито скандално, нито сензационно:
Рашков обвини Беличев в бягство от страната. Той се оправда, че е на почивка
Това е историята по всички медии – не били компютри, а компоти; не бил избягал, а отишъл на почивка и ще се върне. Малко тъпо за Рашков, защото „сензацията“ му се опроверга много бързо (както, между другото, повечето му „сензации“, които той поднася на смълчаната общественост в бъдеще време – ще арестувам тоя, ще дам на прокурора оня, ще извадя доказателства, ще покажа документи, ще заведа дело…).
Телевизия NOVA обаче или е решила да се престарае или не е била достатъчно маневрена, за да се нагоди към ситуацията, защото спести на зрителите си факта, че Беличев е бил намерен твърде лесно и за никакво бягство не става дума, а избра да поддържа първоначалната версия на Бойко Рашков, че е избягал, за да се скрие от справедливост и изчегъртване.
Освен дето премълча, че Беличев се е появил, NOVA в централната си емисия съобщи, че телефонът му е изключен, демек – укрива се. Така това единствено изречение, вмъкнато след материал за нещо съвсем друго, въведе публиката в тежка заблуда. Ако приемем, че има човек, който се информира единствено и само от централната емисия на NOVA (а такъв има и със сигурност не е само един), то той е бил не просто манипулиран, а грубо излъган от националната медия във вечерта преди деня за размисъл.
Как се очаква да размишлява този човек преди изборите, как се надява да размишлява той вътрешният министър Бойко Рашков? Ето как. „Колко ли голям и зъл трябва да е този престъпник, щом чак в чужбина бяга, за да се скрие от справедливата власт! И колко умна и кадърна е справедливата власт, щом успява да разкрие и уплаши такива като него! Ето такава власт ни е нужна!“. Нещо подобно ще да се върти в синеоката глава на Бойко Рашков, а медии като NOVA помагат на фантазиите му да стигат до нас в убедителна форма. Защо го правят?
Защо медии като NOVA правят подобни професионални услуги на личности като вътрешния министър Бойко Рашков? Това ние, простите граждани, няма откъде да го знаем, но вариантите не са много. Най-вероятно е за пари. Старо правило е, че една от първите работи на всяко следващо правителство е да си сключи пиар договорите с по-важните медии, че да им затвори устите. Това правило няма изключения. И веднъж случил се такъв договор, много лесно е прессекретарят на министерството да се обади в съответната телевизия и каже: „Така и така, колеги, днес шефът каза това и това, вижте там да го вмъкнете в новините“. И медията вмъква, къде ще иде…
Вариант е също собствениците на медията да имат някакви други, на пръв поглед може би не финансови, зависимости от властта. Трети вариант е собствениците на медиите да провеждат своя политика, съвпадаща с политиката и интересите на онези политици, които обслужват. А може просто да правят услуга от симпатия и близост. Все едно. Няма значение. Независимо какъв е мотивът, за нас е важно, че той не е обективната и безпристрастна информираност на публиката, не е Истината.
Медиите много лесно могат да доведат публиката до желаните изводи, като манипулират предпоставката. И публиката няма да е виновна, няма да е неадекватна. Изводите ѝ ще бъдат правилни и логични според дадената предпоставка, само че в много случаи предпоставката е измамна. Измамни предпоставки медиите бълват ежедневно, понякога си мисля, че това е истинският им предмет на дейност – сред 90% истини да ни подхвърлят 10% неистини, полуистини или премълчани истини, които обаче да оформят у нас желаното мнение. И когато това мнение се оформи у достатъчно на брой хора, то започва да се нарича „обществено мнение“. За това става въпрос. Ако някой плаща за нещо на медиите, той им плаща именно за тези 10%, независимо дали става дума за търговска или политическа реклама. Такива са медиите. Ах, тези медии!…
Изображение: tribune.bg