„6 и 25”. Или как законът е врата в полето

След като Кирил Петков наруши Конституцията, попълвайки декларация с невярно съдържание, изборният ден също стана повод за политика от „Продължаваме промяната” да действа в разрез с българското законодателство.

„Гласувах за моя президент Румен Радев. И, а-а, цифрите за деня за мен са 6 и 25”, заяви Кирил Петков пред чакащите го репортери, непосредствено след като бе упражнил правото си на глас. Но това плакатно-програмно изказване всъщност е в пряк сблъсък с чл. 182, ал. 4 от Изборния кодекс, който постановява, че „не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден”. Да бе опънал шатра в партийните цветове и да бе раздал по няколко листовки със собствения си лик (и този на президента), едва ли новият политик би нарушил закона повече от това. 

Журналистите му обърнаха внимание, че е извършил предизборна агитация, но Петков заяви, че е казал за кого е гласувал, но не е призовал никого да упражни правото си на глас по същия начин, добавяйки: „Аз споделих точно какво съм направил, точно както в един екзитпол”. Е, това че екзитполовете на граждани не се извършват пред микрофоните на всички медии, е досадна подробност. 

Нарушението на Кирил Петков бе представено от „Дневник” по следния начин: „Петков обяви пред медиите числата на двете бюлетини, с които е гласувал, и името на кандидата за президент, който е подкрепил”. „Труд” пък написа, че  „Той (бел. р. Кирил Петков) не се поколеба да каже номера в бюлетината както на неговата партия, така и на определен кандидат-президент”. И макар двете цитирани издания да имат очевидно различна рецепция за Кирил Петков и неговата партия, те стигнаха до негласен консенсус по отношение на това, че политикът е нарушил закона (в противен случай „Дневник” щяха да отразят номерата на бюлетините, посочени от Петков).

Рупори на либералния глас – като Медиапул и Дойче веле, които обикновено са много чувствителни към всякакви нарушения от страна на определени политици и партии, този път запазиха пълно мълчание. Нещо повече, Дойче веле също си позволиха да агитират (макар и под формата на статия) в изборния ден. Те решиха, че днес е най-подходящият ден на публикуват статия на проф. Ивайло Дичев, в която известният с пристрастията си (както политически, така и по отношение на въпроси, касаещи националните ни приоритети) антрополог, пише: „Демографията? Всички ще ви кажат, че сме в катастрофа, но въпреки това в никакъв случай не бива да допускаме мигранти, както правят в развитите страни. Еднополови бракове? Сакън, нали Конституционният съд дописа конституцията? Едничка Касимова-Моасе се застъпи, но дали щеше да го направи, ако беше от партия? Как да се пласираме в ЕС, да преодолеем маргинализацията, да намерим приятели? Е, тук консенсусът е вече пълен – ще се инатим по всички теми, докато затрием държавата.”

Разбира се, в статията са казани по няколко негативни думи за ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН, отправени са няколко хвалебствия към новите месии „Продължаваме Промяната”, намесена е и зелената сделка, както и правилната по темата, според автора, позиция на Зелено движение – „Вземете Зелената сделка. Пак един такъв боязлив консенсус, като изключим Зелено движение. Да запазим Мариците и да се откажем от европейските милиарди? Да напуснем развития свят, като си заровим главата във въглищата (по Сандов)?”

И ако някой е мислил, че статиите на Капитал, информиращи ни за „Завръщането на джедаите”, за „Мисия 121”, за „Тази държава кой ви я е правил?”, са невинно решение на изпаднал в неразположение на духа журналист, днес станахме свидетели на поредната порция „творчество”. Медията, която от години не спира да кърши пръсти, оплаквайки мястото на страната ни в класацията на любимото им НПО, реши да агитира в деня на изборите, и то по впечатляващ начин. В сайта им се появи графиката (виж по-долу), призоваваща всички, които искат промяна, да гласуват за ДБ, ПП или…ИБНИ. „Ако все още се колебаете кой да бъде вашият представител в новия парламент, ето една графика, в която сме се опитали да ви ориентираме спрямо вашите приоритети”, написаха от „Капитал”.  За да не остане и най-малкото съмнение, че глас срещу някои от въпросните три коалиции означава и глас срещу светлото бъдеще на България, медията намеси и Истанбулската конвенция, насочвайки всички, които са срещу нея, към БСП . Тоест промяната (към по-добро, естествено) задължително минава през приемане на Истанбулската конвенция! Макар зевзеци да коментираха под импровизираната диаграма, че без да се усетят, по този начин от „Капитал” агитират за БСП, защото хората, които са срещу ИК, са много повече от подкрепящите я, от което следва, че единственият избор за тях (пак според медията) е глас за БСП.

Графика: Капитал

Разбира се, не можем да не отчетем и факта, че явно Прокопиев (собственикът на „Икономедиа”, към които са и „Капитал” ) много добре усеща накъде духа вятърът, поради което съвсем явно и все по-често, демонстрира подкрепата си за „Продължаваме промяната”.

Но дори това не бе всичко от страна на „Капитал”. Малко по-късно те отново публикуваха графиката си, вече добавена и към статия, пишейки: „Този път решението как да се гласува е малко по-трудно. Изборът между партии, които дават надежда за промяна, е по-голям, а и комбинацията от два вота – за парламент и президент, предполага малко по-внимателно обмисляне как да се инвестира гласът на всеки.”  Във въпросната статия пък се говори за тактическо гласуване, дадени са и съвети как да инвестираме гласовете си, за да не влязат партии като „Възраждане”, да бъде намалено и влиянието на ГЕРБ и ДПС. Най-интересно е едното рамо, което „Капитал” удрят на Румен Радев: ” … една възможна стратегия е да се търси консолидация около Лозан Панов. Неговата подкрепа обаче е под 10% и постигането на чак такова политическо чудо – удвояване на резултата за часове, изглежда непосилно. Така някои хора избират стратегията да играят за победа на Румен Радев на първия тур, така че да намалят вероятността на втория да бъде избран президент, подкрепен от ГЕРБ.”

 В статията има и линк към друга – от 12.11, в която авторът напомня: „Голямо значение за успеха да се направи правителство извън ГЕРБ и ДПС ще има и това коя формация ще бъде втора – ПП или БСП, ако приемем първото място на ГЕРБ за сигурно”, явно насочвайки избирателите към пускане на бюлетина за ПП.

Медията продължи да агитира  за Радев – къде явно, къде по-скрито, публикувайки още статии, в които се изтъкваше главната му заслуга за дестабилизацията на кабинета „Борисов-3“.

Прави впечатление, че малко медии и политици си позволиха явна агитация в днешния ден – поне до 16:00 часа. Преобладава контрагитацията срещу определени политици (като тази на „Труд“, ПИК и др. срещу Кирил Петков), единствено, и то фрапантна агитация – както поради личностите и партиите, които подкрепиха (Румен Радев и „Продължаваме промяната”), така и поради числеността на публикациите си, демонстрираха от „Капитал”. Към този час няма и изказвания на политици, извън вече посоченото на Кирил Петков, които грубо да погазват закона през изборния ден.

Ако изборният ден бе път, то политиците и медиите, близки до Прокопиев, осеяха този път с редица знаци, да не би някой избирател случайно да се обърка в коя посока да поеме. От Кирил Петков, който каза с кой номер бюлетини е гласувал, до „Капитал”, които начертаха специален пътеводител на избирателя.

Общо взето споменатите го караха като шест без десет. Само дето бе шест и двадесет и пет.

Изображение: btvnovinite.bg

Сподели:
Default image
Ах тезимедии
„Ах, тези медии!“ не се отказва да следи събитията на деня, напротив! Следи ги, но опосредствано. Следи техния живот в медиите, гледа отражението им в телевизионния екран, в екрана на компютъра или на мобилното устройство. „Ах, тези медии!“ наблюдават новината и начина, по който средствата за масова информация я „обличат“.