Стане ли комсомолски секретар, медията губи публиката си

Нора Димитрова Клинтън завършва класическа и английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, втора магистратура в Лондон и докторат по класическа лингвистика в университета “Корнел”. Със съпруга си е съосновател и съпредседател на Фондация “Американски научен център – София” (www.arcsofia.org), която вече 16 години служи като мост между академичните общности на САЩ и България.

Мартин Табаков: Има сравнителен консенсус, че американското общество е изключително разединено. Каква е ролята на основните медии в САЩ (Fox News, MSNBC, CNN, CBS и т.н.) за това поляризиране на обществото?

Нора Димитрова Клинтън: Сещам се за един афоризъм на Марк Твен: „Ако не четете вестници, ще сте неинформирани. Ако ги четете, ще сте дезинформирани.“ Един от многото възхитителни аспекти на американската политическа традиция е възможността за информиран избор. Нормално е медиите да имат пристрастия, стига да се отнасят коректно към фактите. Проблемите настъпват, когато пропагандата стане водещият принцип в медиите и те започнат масово да пречупват и цензурират фактите.

Според мен тази тенденция се засили прекомерно в “казионните” американски медии, което дълбоко разединява обществото. Понякога ми се струва, че има две паралелни вселени на възприемане и отразяване на събитията. Сещам се за филма „Брачен живот“, където една и съща история се разказва веднъж от гледната точка на жената, а след това от съпруга ѝ — все едно, че става дума за напълно различни хора и събития. Намирам това разединение за тревожно и тъжно, но вярвам, че здравият разум и традициите на свободата ще надделеят.

Този конфликт привидно разделя обществото на две половини, но всъщност хората, които изповядват радикални, неокомунистически и антиамерикански настроения, не са повече от 20 процента, макар и да са твърде гласовити и да манипулират езика и политическата терминология в полза на идеите си. Рано или късно тази манипулация трябва да стане ясна на широката публика и да настъпи разрив между умерените, класически либерали и неокомунистите с антиамерикански възгледи.

Проблемът е, че много хора изпитват силно доверие към традиционни медии като New York Times например, и не могат дори да допуснат, че подобни журналистически гиганти често грешат или отявлено манипулират общественото мнение. В това отношение много поучителна е новата книга на Ашли Райндзбърг, The Grаy Lady Winked, където авторът, без да е политически мотивиран, задълбочено изследва и анализира най-големите гафове в историята на вестника, като например умишленото прикриване на данните за Гладомора в Украйна или шокиращото отразяване на началото на Втората Световна Война като нападение от Полша над Германия. Показателно е също откритото писмо на младата идеалистична журналистка Бари Уайс, която напусна New York Times след тормоз заради възгледите си, които дори не са консервативни, а просто по-умерени от линията на вестника. Известната британска журналистка и писателка Мелани Филипс, която е класически либерал, години наред работи за Guardian, докато не разбира един ден, че от нея се иска не да следва фактите, независимо къде ще я отведат, а да ги подбира и изопачава, за да подкрепя каузата на вестника. Мемоарната й книга Guardian Angels e вълнуващо и проникновено четиво за дилемите пред всеки почтен и професионален журналист и задкулисните манипулации и фанатизъм на западното левичарство.

М.Т: Данните на Nielsen TV ratings показват, че текущата година е по-слаба за всички основни телевизионни мрежи в САЩ. Но при CNN спадът е най-голям: и в прайма на програмата, и сред ключови за рекламодателите демографски групи. Изглежда, че  новото нормално за CNN вече е да не могат да пробият и в топ 5-те най-гледаните ТВ-шоута в страната (за октомври месец „Cuomo PrimeTime“ на Крис Куомо и едноименното такова на Андерсън Купър събираха средно едва по 807 и 769 хил. души пред екрана). На какво се дължи този спад при медията? Какво се случва със CNN?

Н.К: Повечето хора в Америка, а и по света, са алергични към войнстващата пропаганда. Когато една медия се превърне в комсомолски секретар и монотонно повтаря едно и също послание, което става все по-ограничено и идеологически натоварено, е нормално да загуби публиката си. Културата на заличаването и неомаркисткото фокусиране върху новоизмислени социални категории на „жертви“ и „потисници“, атаката срещу традиционните ценности на западната цивилизация, както и абсурдите на политическата коректност започват да досаждат на все повече хора. Дори редица либерални журналисти и писатели вече открито критикуват културата на заличаването—аз държа на различието между класическия либерализъм, което е положителна идеология, уважаваща индивидуалната свобода—и неокомунистическия глобализъм, което е колективистична идеология, насочена срещу индивидуалната уникалност, отговорност, свободна воля и неотменими права, в която няма нищо етимологически либерално, т.е. свободно.

М.Т: В същото време, по традиция, „Tucker Carlson Tonight” е най-гледаното предаване в САЩ (с изключение на миналия октомври, когато бе победено от друга продукция на Fox News, The Five). Тъкър Карлсън има популярност, на която могат да завидят почти всички републиканци. Виждате ли известния водещ като кандидат за президент на Републиканската партия през идните години?

Н.К: Тъкър Карлсън е популярен според мен, защото е интересен и харизматичен водещ, който остава верен на консервативните ценнности и не се страхува да ги отстоява. Не зная дали ще се кандидатира за президент, но мисля, че има много талантливи и обещаващи десни кандидати, които биха спомогнали за укрепването на икономиката, възраждането на американските ценности и преодоляването на глобалистичния неокомунизъм, подкрепян—привидно парадоксално, но всъщност логично—от световни корпорации, които работят срещу интересите на свободния свят и се надяват на траен тоталитарен монопол с благословията на комунистически Китай.

М.Т: Разколеба ли се връзката между Fox News и Доналд Тръмп покрай начина, по който бяха отразявани последните президентски избори и последващите събития от Аризона, Джорджия и Капитолия, от медията (тогава, да кажем за нашите читатели, Fox News пусна слогана „Standing Up For What is Right”)?

Н.К: Мисля, че през последните години Fox News зави наляво, с изключение на няколко предавания, които останаха верни на традиционния консерватизъм. Предполагам, че има различни причини за това—например желанието за по-широка публика и заемането на едно по-центристко пространство, както и влиянието на неоконсерваторите и т.нар. never-Trumpers.

М.Т: Непосредствено след изборите, особено сред разочарованите привърженици на Доналд Тръмп, телевизии като Newsmax и One America News Network(OANN) изведнъж започнаха да регистрират рязък ръст в гледаемостта си. Към днешна дата обаче рейтингът на тези телевизии е отново по-близо до нивата им преди вота за президент. Ако позволите такава аналогия, защо това, което Доналд Тръмп направи спрямо естаблишмънта на Републиканската партия, Newsmax и OANN не успяха да извършат с Fox News? Какво не достигна на Newsmax и OANN, за да реализират сходна революция в дясното, но този път в медийната му част? 

Н.К: Мисля, че медийна революция определено има, но тя напредва бавно и полека, като широка река с много притоци—медии като Epoch Times, Daily Wire, образователни организации като PragerU, Hoover Institution, Hillsdale College, Victims of Communism Memorial Foundation, Manhattan Institute, Foundation for Economic Education, Heritage Foundation, etc. Те допълват и разнообразяват позициите на по-известните “десни” медии като Fox News, NY Post, Washington Times, Chronicles, National Review и много други. Това показва, че американската традиция на свободна мисъл и слово е все още могъща и витална въпреки опитите на държавни институции, медии, учебни заведения, Холивуд и редица корпорации да наложат едно „правилно“ мислене и да наказват дисидентите.

М.Т: Бидейки още на темата за Newsmax и One America News Network, трябва ли Fox News да се страхува от медийна конкуренция вдясно?

Н.К: Конкуренцията вече е налице от непрекъснато възникващите нови консервативни, либертариански и антикомунистически медии, които заедно с традиционните десни платформи, предлагат една широка гама от репортажи, дискусии и мнения. Daily Wire например е една от най-бързо растящите нови консервативни медии със завиден брой последователи.

М.Т: А по принцип, за да бъде успешна една дясна медия, каква според вас трябва да е дозировката между популизма (за да има гледаемост) и професионализма (за да има обективност) в нея?

Н.К: Няма пречка едно предаване да се стреми да бъде интересно и популярно. Няма пречка водещите да изказват мнението си и да изповядват определена идеология, стига да не прикриват и изкривяват фактите. Има една поговорка, че лъжата може да обиколи света, преди истината да успее да си завърже обувките.

Намирам за недостатък, че американските медии, които стигат до Европа и България, са предимно с лява ориентация. Една и съща интерпретация скоростно обикаля света, преповтаряна папагалски, което мисля, че се дължи както на афинитета към глобалистки социални утопии от страна на много журналисти, така и на някаква ленивост и рециклиране на едни и същи новини, което става бързо и лесно чрез модерните технологии.

В момента в Америка има десетки реномирани медии с най-различни гледни точки, за които почти нищо не се знае от широката публика по света. Трудно е при това положение хората да могат да правят информиран избор.

М.Т: Когато Facebook и Twitter изтриха акаунтите на Доналд Тръмп, отправиха ли тези компании предизвикателство към Първата поправка към Конституцията на САЩ, касаеща включително свободата на словото?

Н.К: Известни юристи в САЩ обърнаха внимание на следното нарушение от социалните медии: в закона има две категории — „издател“ (publisher) и „публичен форум“ (public forum). „Издателите“, които включват основните вестници например, могат да изразяват предпочитание и мнение, но могат и да бъдат съдени за лъжа и клевета. Рискът е техен. Социалните медии обаче са в категорията „публичен форум“ и имат законова защита по член 230, т.е. не могат да бъдат съдени за съдържанието, което публикуват—все едно, че са Хайд Парк или градски мегдан за свободно говорене. Поради тази причина те нямат право да цензурират информация—иначе трябва да минат в категорията „издател“ и да могат да бъдат съдени за клевета и дезинформация.

М.Т: Какви според вас са перспективите за успех пред новата социална мрежа, която вече бе стартирана като проект от Доналд Тръмп?

Н.К: Мисля, че винаги е добре да има алтернатива на монопола в социалните медии и перспективите са доста добри, като се има предвид големият брой хора, гласували за републиканския кандидат миналата година.

М.Т: Тази година почина Ръш Лимбо. Има ли кой да влезе в неговите обувки като един от най-влиятелните консервативни водещи в радио ефира?

Н.К: Има десетки независими „grassroots“ радиопредавания из цяла Америка със смели и талантливи водещи, но все още със сравнително малко, предимно локални последователи. В консервативната политическа сфера, Денис Прегер е изключително популярен с няколко радиопредавания, които води от много години, особено с Prager University. Това е виртуален университет за самообразоване, където има огромно богатство от репортажи, лекции, рубрики, интервюта с професори, видни личности и експерти от десетки институции по всички важни теми в исторически и съвременен план. Лекторите и водещите в този виртуален университет имат различни възгледи в рамките на нормалния баланс между либерални и консервативни идеи, но естествено не защитават тоталитарния социализъм или омразата към Америка и западната цивилизация. Предаванията по PragerU имат вече милиарди гледания и предлагат достъп до задълбочени анализи и разнообразна историческа и политическа информация, която служи за баланс на официалната, деструктивна идеология, споделяна за съжаление от много световни лидери в момента.

Няма проблем да има дебати и диалог. Проблемът е в тоталитарното завземане на медийното пространство от една гледна точка, особено ако тя служи на агресивни политически и корпоративни интереси, които се стремят да отслабят традиционните демокрации и дискредитират цивилизационната им основа. Още Наполеон е отбелязал относно силата на пропагандата, че четири вестника са по-опасни от хиляда заредени пушки. Проблемът не е в наличието на критична журналистика, без която гражданското общество е немислимо, а в заглушаването на алтернативни мнения и цензурирането на неудобни факти, което осакатява всяка възможност за информиран избор.

Сподели:
Default image
Мартин Табаков
Мартин Табаков е магистър по История на философията от СУ „Св. Климент Охридски” и доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Автор е на редица аналитични коментари в българските медии. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.