Безспорно най-коментираният медиен продукт на миналата седмица беше предаването „Панорама“ на БНТ. Надигна се и очакваният вой срещу медията и водещия, но ако има нещо отвратително, за него в случая изобщо не са виновни медията и водещият. При други медии може би, но не и в този случай. БНТ не е коя да е медия и „Панорама“ не е кое да е предаване. В морето от некласифицирани големи и малки, лъжливи и правдиви медии, те все още изпълняват сертифицираща функция. „Казаха го по телевизора! По държавната телевизия!“.
В петъчната „Панорама“ като на бой последен се срещнаха всички, които ще имат някакво значение и някаква стойност в бъдещия парламент и от които за пореден път ще се очаква да направят правителство. Скараха се, разбира се, но странно – оказа се, че по основните теми нямат различия, а само по технологията. Защо тогава, след като в еднаква степен (най-голямата!) всички милеят за народа, не намериха начин да управляват в името на неговото благо?
Защото, както казахме, имат съществени различия по технологията. Истинските фронтове между кандидатите за бъдещи управляващи, както се видя, са два: 1.) Пеевски / Прокопиев и 2.) Стари партии / Нови партии. Първият фронт очертава интересите на режисьорите и от двете страни на барикадата, а вторият – на актьорите в спектакъла. Все повече хора вярват, че това е истинската опозиция: Партиите на „статуквото“ / Партиите на „протеста“, все едно как ще ги наречеш. И „консерватизъм / либерализъм“ да кажеш, няма да сбъркаш.
Ето това трябваше да покажат всички медии, които по време на цялата кампания предоставяха ефира си, възмездно или не, на партии, кандидати и инициативни комитети. Това трябваше да ни покажат, за да можем да направим истински избор в съответствие с убежденията и интересите си, които невинаги съвпадат и това не бива да учудва никого. Когато не ни покажат истинските фронтови линии и истинските главнокомандващи, медиите са ни длъжници и волно или неволно ни вкарват в заблуда.
Участниците в едно такова наддумване, каквото ни показа „Панорама“, са стоката. Медията е магазинът, студиото е вътрешната страна на витрината (външната е телевизорът), а зрителите са купувачите. Това е медийният пазар, каквото и друго да ви разправят. Избирайки си канал с дистанционното, зрителят прави покупка, за която плаща, ако не с друго, то с време, с отрязък от живота си, с доза от своето внимание и мисъл.
Стоката на витрината на „Панорама“ се състоеше от (съобщавам ги по реда на жребия в ЦИК) Деница Сачева, Мая Манолова, Йордан Цонев, Георги Свиленски, Любомир Каримански (ИТН), Кирил Петков и Христо Иванов. „А кой е продавачът на стоката? – ще попитате. – Видяхме магазина, видяхме витрината, видяхме купувача. Но кой е продавачът?“. О, това е наистина интересен въпрос с най-разнообразни отговори и изисква отделно внимание. Но в общи линии всеки буден читател ще се досети или поне ще заподозре.
Голямата тема обявиха като „Битката за новия парламент“, обаче имаше и доста по-малки, но не по-малко интересни теми, разпилени из въпросите на водещия към участниците. Ето ги и тях.
Както каза водещият: „Започваме с най-важното – пандемията“. На тази тема се отделиха 20 минути, което си е ¼ от цялото предаване с всичките му останали 7 теми, без да броим индивидуалните въпроси. Чакайте сега. Това ли е най-важното? Пандемията е форсмажор. Тя е нещо като наводнение или изригване на вулкан. С нея трябва да се справи смазаната машина на една добре построена държава. Най-важното са машината и държавата, а не форсмажорът. Пък и отношението към пандемията на всички е едно и също с известни нюанси единствено по въпроса кой е виновен и кой трябва да отиде в затвора. Всички се придържат към дефинициите на СЗО и вероятно така трябва, колкото налудничави и противоречиви да са те понякога. Христо Иванов рече, че те (ДБ) са измислили и първи предложили информационната кампания за ваксиниране, обаче никой не им е обърнал внимание (или защото са прекалено незначителни, или защото са изпреварили времето си) и обобщи: „Планиране му е майката и ваксинация!“. Любомир Каримански от хората на Слави Трифонов призна, че „в началото са подценили вируса“, но за това било виновно егото на Бойко Борисов, който не им обяснил като човек за какво става дума, ами ги плашел с военни униформи по брифингите. Тук Бойко Василев реагира добре, като подчерта, че ИТН са започнали като „антиваксъри“ (не употреби тази дума, разбира се), а сега се мъчат да догонят общия хор.
Следващите теми бяха повдигнати като индивидуални въпроси към гостите. За съжаление, предварително подготвените въпроси често противоречат на логиката на дискусията и я спъват; превръщат я в нещо, което не е дискусия, а декламация по реда на номерата. Но може би това е част от формулата да модерираш седмина устати политици в едно студио, настръхнали един срещу друг.
Започнаха с темата за скандалната информация около АМ „Хемус“ като въпрос към Деница Сачева (за която мнозина забравят, че по професия е пиар): „Това ли е истината за магистралите на ГЕРБ, вашата гордост?“, попита Бойко Василев. После се обърна към Мая Манолова за Комисията по ревизията, за Илчовски, Полето (какво стана с тези герои, защо потънаха в забвение, свърши ли ревизията?) и конкретните резултати от дейността на тази комисия. Данчо (Ментата) Цонев бе попитан: „Защо избрахте Делян Пеевски за знаме на вашата кампания? Кого предизвиквате, американците?“, на което Цонев ловко отклони удара по посока на олигарха Прокопиев, който във всяко правителство успява да инсталира свои министри и ето нà: ПППП е поредната му креатура, а що се отнася до Пеевски, той не е олигарх, защото участва в политиката с лицето си и е човекът, който ще се справи с кликата на Прокопиев и Иван Кръстев. Майстор е Данчо Цонев. Към Свиленски: „Приключихте ли с вътрешните си проблеми или пак ще се борите срещу себе си и на тази кампания?“. Към Каримански: „Не изпуснахте ли питомното в два кратки парламента?“. Към Кирил Петков по повод решението на конституционния съд за гражданството му: „Не смятате ли, че оттук нататък хората ще ви вярват трудно?“. В този момент Данчо Цонев се намеси и захапа Кирил Петков, а Мая Манолова се хвърли с новата си прическа да го брани и му се подмазва. И тук започна веселата част на „Панорама“. Въпросът към Христо Иванов гласеше: „Сгрешихте ли, че за трети път се фокусирате само върху една тема – правосъдието?“, но въпреки пламенния му отговор, че от това по-важно няма, сякаш вече никой не се интересуваше от него.
Следващият въпрос (тема): „От всичките кризи с коя трябва да се започне: цени, инфлация, горива, здравна криза, политическа криза?“. На пръв поглед слаб, макар и важен, въпрос, защото всички очаквано отговарят: „всички кризи са важни!“ и повтарят заклинанията и заплахите. Каримански от ИТН дори подчерта, че кризите трябва да се решават паралелно, защото са свързани, в което има известна логика, но Йордан Цонев беше по-точен и за пореден път се показа като „старо куче медалист“. За него приоритет №1 е преодоляването на политическата криза (за мен също) – да има мнозинство, което да приеме бюджет, а всичко останало – после. Да има редовно правителство. И с това се съгласиха всички останали, защото само депутати без министри никоя уважаваща себе си партия не ще.
И ето как стигаме до най-интересното, с което и започнахме – въпроса: „Този път ще има ли правителство и от кого?“. Всъщност това е големият въпрос на политиката, пък и на цялото колективно човешко съществуване: кой ще управлява, кой ще държи властта. Колкото повече една държава става „социална“, тоест колкото повече обществен ресурс преразпределя, толкова е по-важно от финансова и икономическа гледна точка кой ще упражнява властта, защото той ще разпределя и обществения ресурс. За мен може да няма значение с чии валяци е построен пътят, по който стигам за три часа до морето, но има хора, за които това е изключително важно. Допълнителна тежест на властта дават и европейските пари по оперативните програми или както вече се казва – по плана за възстановяване и развитие (устойчивост). Ето от тази гледна точка медиите трябва да вкарват в дебат претендентите за властта – чии ще бъдат валяците? Иначе, за съжаление, идеологията в общи линии е една (секуларна държава, парламентарна демокрация с многопартийна система и консуматорско общество с акцент върху „неотменимите“ права на консуматорите), една е, както е еднакво и мнение на спорещите по въпроса за коронавируса.
Следващият въпрос произтича от този: „Как ще поведете напред едно разделено и изпокарано общество?“. За жалост не чухме и другия логичен въпрос: „Защо обществото е разделено и изпокарано? Нали уж всички са на едно мнение по важните въпроси? Нали всички в еднаква степен (възможно най-голямата!) любят народа и са готови на жертва за него!“. След като медиите зададат точно тези въпроси на претендентите за властта, веднага, още на следващия ден трябва да ги зададат и на коментаторите, за да сравни драгият зрител отговорите на едните и на другите.
Ето това е задачата на медиите!
Панорама е поучителен формат, защото водещият е премерен и предпазлив, той е модератор и друг не може да бъде в тези условия и при този регламент. Може би Бойко Василев е малко обсебен от стремежа да бъде обективен и безпристрастен, не допуска да проличи личното му мнение, каквото безспорно има, но поради това пък гостите му изпъкват още по-добре.
Нека, когато говорим за медии, никога да не забравяме, че те сами по себе си не искат да манипулират никого. Искат онези трети лица – спонсори и рекламодатели, сценаристите и режисьорите на спектакъла, в който политиците са актьори. Те искат да манипулират потребителите чрез медиите. И не е важно дали говорим за потребители на демокрация или на тоалетна хартия. Медиите просто искат да печелят от продажба на търговска, социална и политическа реклама, което е и техният предмет на дейност. Разликата между търговската и политическата реклама не е голяма. Търговската се старае да предизвика желание, а политическата се старае да предизвика доверие. Медиите са просто техническо средство.
За жалост, тъй като пълно безпристрастие в комуникацията има единствено може би в бюлетина за нивото на река Дунав, целият този търговски акт, в който медиите са магазинът, а зрителите – купувачите, – опорочава журналистическия процес, защото никой не критикува рекламодателя така, както би го критикувал, ако не беше рекламодател. Оттук тръгват доста теми, подходящи за отделно изследване. Аз например бих започнал с явлението „автоцензура“, след което бих преминал към онзи синдром, в който журналистът успява да си повярва, че политиката и зависимостите на медията са негови съкровени убеждения. Така се живее по-леко. Но за тези неща друг път, когато разгледаме друг вид медии, друг вид предавания и друг вид водещи. Ах, тези медии!
Изображение: БНТ.
