Ако досега не сте срещали термина „либерално-консервативен разлом“, да знаете, че това е актуалното в Европа и Северна Америка политическо противопоставяне, до голяма степен изместило класическата ос „ляво-дясно“. Този разлом минава повече по социални и ценностни маркери, докато предишното разделение беше основно икономическо.
В България либерално-консервативният разлом все още не е водеща политическа и обществена тема (сега на дневен ред са въпроси, свързани с правовия ред, корупцията, мафията и олигархичните зависимости). Европейското влияние обаче няма как да не остави отпечатък и от време на време този разлом става видим – казусите с Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, ЛГБТИ-темите, въпроси, засягащи историята и националната идентичност (например българското вето спрямо Република Северна Македония за ЕС), „традиционна“ vs. „зелена“ енергия и т.н.
Досега всеки път, когато подобна тема ставаше актуална, либерално-консервативният разлом се появяваше на повърхността и винаги разделяше българското общество на две части. Едната по-малобройна, но като цяло с по-висок образователен ценз, доходи над средните и концентрирана в столицата и още няколко големи града – която за удобство ще наречем „либерали“. Другата е останалата част от нацията – нея ще наречем „консерватори“, тъй като, макар далеч не всички да са осъзнати такива, при въпросните ситуации демонстрират консервативни инстинкти.
„Либералите“ обикновено подкрепят това, което идва „от Европа“, демонстрират (нерядко твърде натрапчиво) желание да се покажат колко са „модерни“, в крак със съвременните тенденции и същевременно назидателно упрекват „консерваторите“ колко са тесногръди и как по този начин създават лошо име на България и българския народ. „Консерваторите“ обикновено застават наопаки, като мотивите им варират от „тия ли пък ще ми казват на мене какво да правя“ през „тоя свят вече тотално се побърка“ до научно/емпирично обоснованото „това противоречи на здравия разум“.
Ваксините срещу ковид-19 също разделиха обществото на две части – „за“ и „против“ или по-точно вярващи срещу невярващи и колебаещи се в ефективността им. И тъй като дяловото съотношение между тези две групи наподобява това на либерално-консервативния разлом, започна да се създава впечатлението, че „либералите“ се ваксинират, а „консерваторите“ по една или друга причина се въздържат от ваксинация. По-задълбоченият поглед обаче показва, че това твърдение е само частично вярно. Значим дял от „либералите“ са на позиции против ваксините, основно отстоявайки правото си на свобода („либерали“, все пак) и личен избор. В същото време сред привържениците на ваксинирането има хора, които в предишните казуси (Истанбулска конвенция, ЛГБТИ-теми и др.) са били на консервативни позиции. В случая те се опират на натрупаното във времето доверие към ваксините по принцип – което е проява на консервативно светоусещане. Важно е да се уточни, че типичното „антиваксърство“ в България има сравнително слабо разпространение, а мнозинството от скептиците към ковид ваксините нямат същото отношение към „традиционните“ ваксини.
Безспорен факт е, че към момента голяма част от „консерваторите“ изпитват недоверие към ковид ваксините. И тъй като те са по-голямата част от обществото, това спъва ваксинационния процес (с всички последствия, които обаче не са обект на настоящия анализ).
Защо се получава така?
Тук е момента да обърнем внимание на ролята на медиите за формирането на общественото мнение по казуса.
Националните медии (БНТ, бТВ, Нова тв, БНР) провеждат политиката на „всички гледни точки“ като дават трибуна както на привърженици, така и на противници на ваксинацията срещу ковид. В същото време обаче, те отразяват и официалната държавна политика (вече и с реклами), която (поне декларативно) насърчава ваксинирането. Традиционно ниското ниво на доверие към властта (плюс противоречивото поведение на настоящия здравен министър, който доскоро бе на антиваксърски позиции, а сега е поставен в положение да насърчава ваксинирането) тласка немалка част от аудиторията към противоположното мнение. Убеждението, че „големите“ медии са под контрола на властта, кара немалко хора да се осведомяват от „екзотични“, да не кажа направо съмнителни източници на информация, нерядко разпространяващи фалшиви новини. А именно оттам се появиха най-стряскащите теории по отношение на ваксините срещу ковид (чипиране, 5G, стерилитет и т.н.).
Докато „масовите“ медии влияят върху „масовата“ аудитория, то има и един медиен сегмент, който е по-специфичен. Става дума за т.нар. „либерални медии“ (Дневник, Капитал, Мадиапул, Свободна Европа, Клуб З, българската секция на Дойче Веле). Това са сайтове, които от години насам прокарват идеите на западната либерална левица (атеизъм, национален нихилизъм, феминизъм, ЛГБТИ, „зелен“ екстремизъм и т.н.). В случая тези медии имат силно положително отношение към ваксинирането срещу ковид. По-силно в сравнение с „масовите“ медии. Анализите и коментарите в тези сайтове почти винаги са в посока да се окуражи читателя да се ваксинира, като се изтъкват предимствата и се разобличават популярни митове спрямо ковид ваксините. Единственото по-нюансирано мнение, което успях да намеря, бе публикация в „Капитал“, свързана с третата, „бустерна“ доза – подозрение, че тя ще бъде препоръчвана за всички, макар първоначално да е била огласявана като „резервна“, само за определени случаи.
В последно време, освен агитацията за ваксиниране, в тези медии се появяват и разсъждения защо ваксинационния процес у нас буксува. Един много добър пример в това отношение е статията на Станислав Додов „Защо толкова малко ваксинирани? Пет хипотези“, публикувана в сайта toest.bg и препубликувана в „Дневник“.
Сама по себе си, ролята на тези медии би трябвало да помогне на ваксинационния процес. Но реално както помага, така и вреди.
Постоянната аудитория на „либералните“ медии бива облъчвана със съответните аргументи и в крайна сметка доста от тях приемат позицията „за“ ваксинирането. Даже някои от тях стават свръх ентусиасти и започват да го пропагандират в социалните мрежи (със съответните профилни рамки и статуси както с призиви за ваксиниране, така и с упреци към онези сънародници, които стоят на обратната позиция).
Проблемът тук е, че същите медии са налагали идеи, които са абсолютно неприемливи за мнозинството българи – споменатите по-горе проявления на западния ляв либерализъм.
Аудиторията на „либералните“ медии е съставена предимно от „градски“ хора с висок образователен ценз и доходи над средните, които споделят либерални политически убеждения. В същото време в обществото намираме и аналогичен сегмент от „градски“ хора с висок образователен ценз и доходи над средните, които обаче споделят консервативни политически убеждения. Именно тази социална група е разколебана в отношението си към ковид ваксините. Щом „либералните“ медии най-силно агитират „за“, част от тези консервативни хора инстинктивно застават „против“. И макар привидно реакцията им да е първосигнална, в действителност аргументите им не са лишени от логика. След като тия медии се опитаха да ни пробутат Истанбулската конвенция, застанаха в подкрепа на „Мобилност 1“, агитират за „джендър-теориите“ и „Зелената сделка“, след като ни обясняват как трябва да отстъпим по въпроса за Северна Македония, сега как да повярваме, че с ваксините всичко е наред? Става като лъжливото овчарче – веднъж уцелиха правилната позиция, но никой вече не им вярва…
Усещането, че ковид ваксините идват „от Европа/от Запада“, а оттам през последните години идват предимно простотии, кара мнозинството българи да изпитва недоверие (от колебание до крайно отрицание) към ваксинационния процес. Разбира се, „заслугата“ за обществените нагласи спрямо ковид ваксините далеч не е само на „либералните“ медии (Ах, тези медии!), просто защото мнозинството от българския народ не ги чете.
