Гледали сте онези кадри по научно-популярните канали, в които една малка, снежна топка, откъснала се от върха на планината, се превръща в лавина, помитаща всичко по пътя си.
Медии – социални мрежи, медии – социални мрежи, медии… Вълни от информации, които се плискат във всички посоки. Вълни, оформяни от взаимно подхранващи се информации, които могат да създават и паралелна реалност.
Истина и въображение се преплитат в едно цяло и се получава медиен продукт, който хем прилича на обективно отразяване на случващото се, хем може да бъде твърде далеч от истината. И има моменти, когато трудно се ориентираме кое какво е. Защото медиите – това са хората, които работят в тях. А те, както всеки от нас, е подвластен не само на обективното, но и на субективното.
Зелено, зелено, зелено, толкова зелено, че чак ти се иска да има и друг цвят. И друга история, и друг поглед. Може и да има, но трудно го откриваме, а май не го и търсим.
Така се получава, когато медиите започнат да пишат по дадена тема, например „Зелената сделка”/преход, тъй като е модерно, изглежда секси и не се разбира много-много от аудиторията. Благодатна тема. Хубаво е да я имаш на страниците на изданието си или в новините на телевизии и радиостанции.
Добре е да каним специалисти, които да говорят и говорят, да обясняват. Получава се идеално, а и сме в тренда.
Пускаме снежната топка по наклона и тя започва да се търкаля. Набира сила и става лавина. Снежната топка по склона на медиите.
Всичко зелено е модерно, всичко е наред и продължаваме напред. Само че светът не е толкова елементарен, но колко дълбоко можем да бръкнем? Очевидно не много.
Всъщност това не е проблем само на медиите. Това е проблем на времето ни, на технологиите, когато надпреварата за вниманието на аудиторията е толкова важна, че изисква непрекъснато търсене на нови и нови интересни материали, така че постепенно, без да се усетим, правим всичко възможно да се представим добре. Така започваме да търкаляме снежната топка.
И нямаме никакво време да бръкнем в дълбочина, вероятно и не искаме, а често и не можем. Защото темата е специфична, а времето не чака, трябват още и още материали.
Да вземем още един пример – климатичните промени. Тема, свързана със „Зелената сделка”, защото едното произлиза от другото, тема, която започва да се самовъзпроизвежда, да живее свой живот, превръщайки се в плашило, притискайки хората и карайки ги да чувстват вина и срам, че не се борят да бъдат зелени и климатично неутрални.
Това са примери, които ясно показват един особен проблем – как медиите изграждат непропорционален образ. И тук не можем да търсим умисъл, просто така се получава. И не мисля, че има противодействие. Няма лек. Така работи. И дори да го осъзнаваме не можем да го спрем.
Един, два, три, четири и така до стотици и хиляди материали, които рисуват една картина, в основата си вярна, но описана по тази схема, придобиваща собствен облик и собствен живот. Различен от действителността и често пъти разминаващ се с фактите.
Подхранваме изграждането на образи, които вече живеят собствен живот, и които, най-неочаквано започват да се връщат обратно към нас и да подхранват нови и нови заключения, които не произтичат от първоначалните факти, а се опират на написаното от нас, написаното става действително.
Темата за климатичните промени е христоматиен пример как медиите, публикувайки материали по темата, подхранват един различен образ.
Щом медиите пишат, значи е вярно и колкото повече пишат, толкова по-вярно става. Всъщност желаното и написаното става действително в съзнанието на хората, защото медиите са го оформили така. И в един момент няма значение дали е вярно, просто става вярно. В нашето съзнание и в съзнанието на потребителите на медийно съдържание.
Когато пишем за топлинни вълни, за все по-високи температури, за все по-чести урагани и наводнения, пожари и суши, ден след ден и година след година, когато всяка проява на времето започне да се обяснява с климатичните промени, когато вече не можеш дори да си помислиш за други причини, това се превръща в медийна действителност, вероятно заменяща истинската действителност.
И къде заживяваме всички ние? Заживяваме в медийния образ на действителността, става ни дори уютно, защото ни се обяснява просто и ясно. При това от всички страни, при това достатъчно често.
Няма измъкване, топката набира скорост по склона и се превръща в информационна лавина. Толкова.
