Мястото е Нова ТВ, а времето – някоя студена сутрин към края на 2019-та година.
В студиото сме двама гости, но най-интересното от формата – не сме нито поканените, нито темата, а езикът на тялото на журналиста, оставащо предимно скрито от камерите (по изключение, това бе само нежната половинка от тогавашния тандем на „Здравей, България”).
По всичко изглеждаше, че водещата не харесва мен, казаното от мен или двете: тялото ѝ бе „заключено” през ръцете (едната върху другата); инстинктивно дърпаше торса си назад от телевизионния сет (съответно и от мен, говорещия), сякаш искаше да увеличи физическата дистанция като символика на разстоянието между нашите два свята, и подпираше брадичката си с палец, което е класически пример, издаващ отрицателно отношение. А ако химикалката в ръката ѝ беше оръжие, щеше да е разсекла въздуха на парчета.
Всъщност аз и водещата едновременно си давахме интервюта. Разликата бе в начина: аз използвах думи, за да отговарям, а тя – тялото си.
Именно тялото и неговата динамика – жестикулация, изражение и т.н, наред с формулировката на въпросите и реакцията при отговорите, подсказват какво мислят редица журналисти спрямо определени теми.
Например, знаех всеки един от водещите на популярните предавания, в които съм имал удоволствието да бъда канен, дали харесва или не бившия американски президент Доналд Тръмп (давам пример с него, тъй като фигурата му наистина бе поляризираща и като такава лесно провокираше реакция, дори и тук, в България). Ето как, като цяло, изглеждаше журналистическата рецепция на Доналд Тръмп в трите основни български телевизии, когато той бе действащ държавен глава на САЩ.
бТВ бяха последователни и най-чисти пред себе си: бившият американски президент не се харесваше целодневно – и сутрин, и следобед в програмата им. По Нова ТВ Доналд Тръмп не се радваше на симпатии сутрин, но следобед – по-скоро да. И в двете телевизии биваха използвани различни инструменти, които имплицитно подсказваха преобладаващото критично отношение на съответните водещи спрямо тогавашния американски президент: понякога фини способи като иронията (сутрин в Нова ТВ, следобед в бТВ), понякога смесица от досада и пренебрежение (сутрините в уикендите на Нова ТВ).
На този фон, отношението към Тръмп в БНТ се определяше от друг принцип, независещ от съответната част на деня. Когато, например, „Още от деня” бе воден от мъж, отношението към Тръмп бе позитивно; когато водещият на въпросната продукция бе жена – рецепцията на бившия ръководител на Белия дом бе по-скоро негативна. Точно обратно бе положението в тогавашния състав на сутрешния блок на медията.
Когато Тръмп бе действащ президент, ситуацията в родния ефир бе горе-долу следната: сутрин той бе нехаресван, следобед – също, но с някои изключения. Да отворя една скоба: ако днес усетите положителна журналистическа конотация за Тръмп, то е по-вероятно да чуете такава през уикенда, отколкото през делника; по-скоро по БНТ, отколкото по бТВ.
Но да се върнем обратно в периода, в който бизнесменът бе президент. Тогава си давах сметка и за друго.
Ако Доналд Тръмп направеше някоя глупост (каквато от стратегическа и европейска гледна точка бе напускането на САЩ на Ядрената сделка с Иран), то човек можеше да отиде в сутрешния блок на някоя от двете големи частни телевизии и да разчита, че критичната му оценка ще срещне (макар и тихо) съгласие в лицето на журналистите насреща му.
Ако Доналд Тръмп инициираше нещо смислено обаче (като настояването му всички държави членки на НАТО да изразходват поне 2% от БВП-то си за отбранителни разходи), то същият човек, гостуващ в сутрешния блок на споменатите частни телевизии, трябваше да има предвид, че положителната му оценка ще се сблъска с (макар и тихото) неудовлетворение на водещите.
Всъщност не е новина, че болшинството журналисти от големите български телевизии имат негативно отношение към бившия американски президент. Нещо повече, журналистите са длъжни да бъдат критични (въпросът е да бъдат също толкова взискателни и към всеки друг политик, включително и сегашния ръководител на Белия дом).
Но това, което не трябва да правят журналистите, е да екстраполират своите лични нагласи спрямо гостуващите им анализатори. Те, последните, бидейки (потенциално) експерти, нямат ангажимента да утвърждават вече изграденото, така или иначе, становище на журналиста.
Предварително изграденото мнение на Аз-а, в параметрите на което той усвоява дадена информация, се нарича confirmation bias в психологията. При confirmation bias Аз-ът „храносмила” информацията през вече изградени концепти: филтър, който има избирателна пропускливост. С други думи, Аз-ът абсорбира и разпознава като „истинно” това от събеседника си, което съответства на асфалтираното му мнение; това, което съвпада с овътрешнените му концепти, които плетат мрежа от предразположеност, и отхвърля онова, което е в конфликт с тази вече формирана предразположеност.
Да дам пример.
Ако на някой журналист от сутрешен блок на голяма българска телевизия кажа, че „Доналд Тръмп е просто защитен механизъм на американското общество, насочен срещу симбиозата от нагона за социално-културна фрагментация на радикалните леви и корпоративна централизация на големите компании”, то това, което ще прочета в очите на журналиста, е „Ти си кръгъл идиот”.
Ако на същия човек спомена, че „дефицитите в психосоматичния статус на Доналд Тръмп го правят лесен за манипулиране, а оттук и рискова опция като президент на САЩ”, то вероятно журналиста ще си помисли „Е, ти все пак не си кръгъл идиот”.
Идиот ли съм или не съм, значи, зависи от предварително изграденото мнение на журналиста спрямо Доналд Тръмп и амплитудата между неговото и моето такова. Колкото по-голяма е разликата между двете мнения, толкова повече се превръщам в княз Мишкин.
Да не говорим, че гостът, който в добрия случай е и експерт, се сблъсква не само с вече наличните представи на журналиста, но и тези на публиката, която гледа словесната интеракция между двамата. Успоредно на журналиста, аудиторията също има своя confirmation bias (в повечето случаи предразположеностите на журналиста и публиката са различни). В такъв случай, гостът е между чука и наковалнята. Но анализаторът, както не е заложник на убежденията на журналиста, така не е и на тези на аудиторията (той не е политик, не е длъжен да се подпира на народното одобрение).
Ако трябва да се върнем на онази ноемврийска сутрин в ефира на Нова ТВ, то неодобрението на водещата все пак бе редуцирано до „речитатива” на тялото й. Подобни рамки обаче явно бяха тесни на таксиметровия шофьор след това, чийто критицизъм спрямо участието ми бе материализиран по много по-художествен и интерактивен начин.
Толкова рано сутрин, а вече поне двама човека не ме харесваха. Ах, тези медии!
Изображение: Nova.bg
